Илинденско-Преображенското въстание стартира в Битоля, като за няколко дни се разпространява светкавично. Въпреки неговото потушаване, успехът не е маловажен, защото българският народ демонстрира твърдата си позиция срещу чуждото владичество. Три месеца противопоставяне на силно въоръжена армия, са истински исторически успех, с който трябва да се гордеем. Отзвукът по онези времена в Европа, относно въстанието, е недвусмислен – България не се е предала и иска свободата си.
Този ден, ние сме длъжни да предаваме на поколенията, независимо от промените в учебниците, които все по-тенденциозно изместват фокуса на историята ни и нейната обективност. Удобните исторически факти и тяхното налагане, са все по-често срещано явление, но учебниците все още не са самосъзнанието на българина и неговата памет, което означава, че сме отговорни да предадем фактите на децата ни такива, каквито са. А, може би ни трябва един съвременен Паисий Хилендарски, който да вдигне духа на българите и да ни припомни кои сме и какви велики хора сме наследили.