В края на миналата седмица в световните медии се появи новината за поредната държава, която включва в законодателството си понятието „трети пол“. Новата концепция за съществуването на повече от два пола предизвиква различни реакции в много от световните държави през последните няколко години. Неотдавна у нас нашумя новината за отхвърлянето на Истанбулската конвенция, чийто основен предмет на обсъждане е домашното насилие, тъй като в нея се споменава понятието „джендър“ (от англ. gender означава пол), което българските политически деятели сметнаха за неприемливо. Тяхната позиция бе основана на това, че документът намеква за съществуването на друг вид пол, различен от биологичния, който изисква ново наименование, а именно „джендър“. Българските законодатели отказаха да приемат конвенцията с оправданието, че България не е готова да приеме идеята за законови промени, касаещи половата принадлежност.
В някои европейски държави обаче традиционната класификация на половете вече е в историята. През ноември 2017г. Германия стана първата държава в Европейския съюз, приела съществуването на трети пол и узаконила новата концепция в своето законодателство. Холандия последва примера ѝ през май, а в края на миналата седмица станахме свидетели на третата по ред държава, оповестила черно на бяло новината, че има пол, различен от мъжкия и женския.
Сред предложените наименования за новото явление са били „интер“, „различен“ и „отворен“ пол, но важното в случая не е названието. Важна е новата идея, която според австрийското правителство е заложена в европейските документи в защита на човешките права. Тяхното заявление съдържа твърдението, че старата концепция за полова класификация „мъж/жена“ нарушава закона в защита на човешката идентичност и цялостност, като позволява някой друг да определя човешкия пол.
За момента промяната в австрийския закон означава единствено, че в държавната документация освен традиционните „мъж/жена“ ще се появи нова графа, която ще позволи на гражданите, идентифициращи се извън рамките на старата класификация, да посочат своето самоопределение в рамките на законовия ред. И докато по-голямата част от австрийските политически лидери подкрепят закона, крайнодясната Партия на свободата на Австрия се определи твърдо против приемането му, като излезе с позиция, че нововъведението ще доведе до ред проблеми, свързани например с военната служба и възрастта за пенсиониране.
Що се касае до нас, българската държава вече даде ясен знак, че не е готова да се присъедини към либералната вълна, засягаща въпроса за дискриминацията по полов признак и защитата на ЛГБТ общността, която наблюдаваме в европейската политика. Напротив, България страни от подобни дебати и запазва консервативните си позиции. Като член на Европейския съюз обаче от нея се очаква да спазва тенденциите в развитието на европейската политика. Във връзка с това изследователите получават нов повод за разсъждения – ще запази ли България традиционно неутралната си позиция или ще последва примера на лидерите в европейското семейство?
Снимка: Интернет