„Прогресивна България“ и токсичната медийна среда

Георги Миланов

Две изявления – на Владо Николов за намаляването на майчинството и на Константин Проданов, че не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро, разтърсиха медийното пространство.

От два дни насам виждаме мракобесни десни политици, които се изживяват като леви съвести, стенат социално и са пълни със загриженост към майките и пенсионерите, каквато никога не проявяват, когато са на власт. Виждаме десни журналисти, които винаги са точили сладострастна лига (по Вапцаров) пред всички мерки за финансови ограничения, а днес реват така все едно вчера са прочели Маркс и са се изпълнили с нов смисъл на съществуване.

С всичко това не искам да оправдавам Николов и Проданов.

Те едва ли имат и нужда от защита, защото в нито един момент не са се опитали да се държат цинично, а представиха пред публиката – прозрачно и открито – част от идеен дебат, който се води в редиците на „Прогресивна България“.

ПБ трябва да е наясно, че тя не разполага с медиен комфорт.

Напротив – партията трябва да съществува в изключително враждебна медийна среда, раздрана от интриги, корпоративни интереси и политически вмешателства. Всяко необмислено изявление може да се превърне в оръжие срещу мнозинството. Всяка изпусната дума да се върне като бумеранг.

Основната грешка, която ПБ допуска в момента, е илюзията за сигурност.

Голямото парламентарно мнозинство не осигурява медиен комфорт – напротив, то го отнема.

В политиката властта ражда завист, а голямата власт превръща управляващите в огромна мишена.

И точно тук се получи перфектната буря.

Внимателно изгледах Владо Николов – той в нито един момент не представи идеята за съкръщаване на майчинството като нещо, което е взето като решение. Да не говорим, че специално подчерта, че проблемът може да бъде поставен на истинско обсъждане едва след като се осигурят достатъчно места в яслите и детските градини, за да имат младите майки сигурност за децата си.

Звучи по-различно, нали?

Не говорим за някакъв десен финансов касапин, а за един политик, който поставя честността на първо място.

Николов можеше популистки да се извърти, да отбегне въпроса, да се направи, че не го е чул, но той отговори откровено.

И това трябва да се цени.

Никой не е казал, че дебатът за майчинството ще бъде спечелен от тези, които искат да го намалят. Но днес се намираме в безпрецедентна ситуация.

Правителството на Румен Радев завари държава в окаяно състояние след три години счетоводни номера, откровени лъжи и стъкмистики, които поставиха финансите на колене. Цялата истина за състоянието все още не е излязла, но тепърва ще се вижда истинската картина и тя изобщо не е добра.

В този смисъл „Прогресивна България“ е изправена пред непосилна задача – тя трябва да балансира бюджета и да отреже излишни разходи и същевременно да не се превръща в антисоциална партия, която одира това съкращение от гърба на най-бедните и уязвимите. Очевидно е, че в управлението има сериозен идеологически дебат как да се подходи по темата и заради това е много важно идеите да не излизат хаотично в публичното пространство и да създават усещането за политическа пиротехника.

Същата, между другото, е и ситуацията с Константин Проданов.

Медиите спряха до първата част от изявлението му да го изкарат някакъв икономически въздухар, който не дава пет пари за пенсионерите.

А истината е, че той продължи, че трябва да се търсят и други форми на грижа, че вместо да си играем на добавки, пенсиите ще бъдат увеличени по швейцарското правило.

Но, когато срещу тебе има медиен залп е трудно да те чуят в канонадата, дори и да крещиш.

Ако погледнем на нещата принципно обаче ще ни се разкрие съвсем друга картина.

ПБ води дебатът за финансите съвсем открито, показва всички идеи, които се въртят, обсъжда ги публично и това е глътката свеж въздух, която трябва да оценим. Кога при ГЕРБ се е случвало така? Там властваше принципа, че всички големи промени се обсъждаха зад кулисите, а парламентът беше гумен печат, който да ги узакони. Нищо повече. Днес климатът е друг – и Николов, и Проданов го демонстрираха. Те не крият нищо, болезнено честни са с аудиторията и не се опитват да скрият дълбочината на проблемите.

Единственото, което ПБ трябва да научи в спешен порядък е нещото, наречено „медийна дисциплина“. Обсъжда се цялостна визия, а не различни идеи. Говори се за крайните резултати и тяхното отражение върху благосъстоянието, а не се дебатира на дребно, защото това дава възможност за постоянни атаки.

Аз лично смятам, че ПБ не са разрушили своя имидж с тези изявления.

Да, изядоха доста медиен бой и се наслушаха на хейтъри и злобари.

Но пък показаха, че са истинска партия, с реален идеен дебат и възможност да се вслушват в общественото мнение.

Хората на площадите миналата зима искаха точно това.

Не власт с която да са съгласни за всичко, а власт, която ги чува.