По първоначални данни, починалото дете е имало порок на сърцето, с което се характеризира и синдрома на Даун. В България се раждат средно около 100 деца на година с този синдром. Той има своите специфики и понякога е придружен с усложнения, но в конкретната ситуация, не са констатирани такива и родителите не са получили информация, която да сочи сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание в най-кратки срокове.
Детето е било в кувьоз три дни, като след извеждането му е дишало самостоятелно, но по думи на родителите му – доста тежко. След преглед и при семейния лекар, е констатирано доброто му общо състояние, а семейството е уверено, че място за притеснение няма. Все пак, лекарите съветват да бъде направен преглед при кардиолог, заради притесненията на родителите и честите сърдечни проблеми на деца със синдром на Даун. До този преглед, за жалост, не се стига, тъй като детето умира.
Как се случва така, че едно новородено е дни под лекарско наблюдение и никой не установява сърдечен проблем, който никак не е чужд за Даун? Не е нужно да си медик, за да е повече от логично, че раждайки се бебе с тази диагноза е от съществено значение да се провери обстойно сърдечно-съдовата система, която е и едно от слабите места при синдрома. Кой ще поеме отговорност за този човешки живот и какво се случва за толкова кратки срокове в една и съща болница? Къде е ядрото на проблема в здравната ни система и кога опорочаването й ще бъде редуцирано? Кога родилките ни ще се чувстват сигурни за живота си и здравето на детето в утробата си, без да се налага да плащат безумни пари за изследвания и проследяване на бременността? Кога ще имат усещането, че влизат в родилното отделение, за да дадат живот и да му се радват, вместо да се чувстват като на заколение?
Много са въпросите, които ангажират обществото ни и много от тях ще си останат тема за „на маса“ – това е проблем, който трябва да бъде изкоренен преди всички останали.