Ниска избирателна активност на 30 септември връща Македония в изходна позиция

В неделя, на 30-ти септември в западната ни съседка Македония се състоя референдум, чието провеждане беше инициирано от министър-председателя на страна Зоран Заев. Македонските граждани, взели участие в общонародното допитване, трябваше да отговорят на един-единствен въпрос: „Подкрепяте ли перспективата за влизане в ЕС и НАТО за сметка на сключването на договор между Македония и Гърция?“

Става дума за т.н. Преспански договор, сключен през юли 2018г., който предвижда бившата югославска република да получи името Северна Македония.

Според предварителните резултати от референдума болшинството гласували са подкрепили евроатлантическата посока на развитие. По данни на Държавната избирателна комисия на Македония, след повече от 98,61 % обработени гласове има 605 хиляди или 91,48% гласували ЗА, 37,3 хиляди (5,64%) – ПРОТИВ, а около 19 хиляди (3%) от бюлетините са били невалидни.

Проблемът с валидността на референдума идва от ниската избирателна активност, която възлиза едва на 36,87%.

Това на практика означава провал за общонародното допитване, тъй като според законодателството на Македония за успешен референдумът се смята, когато повече от 50% от населението вземе участие в гласуването, тоест повече от 903 хиляди души.

„Очевидно е, че едно от условията (50% избирателна активност) не е изпълнено, тоест референдумът не е дал никакво решение“ – заяви на по време на пресконференцията на Държавната избирателна комисия Оливер Деркоски.

Много е вероятно ниската избирателна активност да е резултат от призивите за бойкот на допитването от страна на македонския президент Георге Иванов. Той твърди, че референдумът призовава македонците да извършат историческо самоубийство. Той официално обяви, че няма да участва в гласуването на 30-ти септември и посъветва гражданите да направят същото.

Снимка: Интернет