Модерното робство в Обединеното кралство

„Робството още съществува в Обединеното кралство и може да бъде видяно в салони за красота, автомивки и в почистващите фирми.“

Така мисли прокурорът Eran Cutliffe, жената отговорна за първото дело за поробване в модерната история на Острова.

През януари тази година трима души от град Бат в Англия бяха осъдени по закона за модерното робство, приет през 2015г. Двама бяха лишени от свобода заради участието си в трафика на млади момичета от Виетнам, които да работят в британски салони за красота като маникюристки.

Прокурорът изразява облекчение, че справедливостта е възтържествувала. Тя продължава да работи по подобни случаи и твърди, че това е единственият начин да се покаже, че съдебната системата все още функционира.

Според нея е важно не само съдът да накаже виновниците, но и да се привлече общественото внимание към случая, дотолкова, че хората да се замислят, когато ходят на маникюри или когато използват услугите на имигранти в друга сфера. Понякога това не е техният избор, а дейността им е толкова очевидна, че хората не се замислят, че може да е престъпна.

Момичетата от Бат са доведени от Виетнам, където те не са имали семейство, средства и работа, а трафикантите им обещават безоблачен живот в Обединеното кралство. Когато пристигат в страната са им дадени малко дрехи и храна и са оставени да спят в таванско помещение на къща извън града.

Те започват да работят нелегално. Нямат документи и нямат шанс да се откъснат от похитителите си.

Съдебното дело създава прецедент, който би могъл да бъде използван и за в бъдеще, но Eran Cutliffe твърди, че трафикът на хора по този модел се е превърнал в практика в Англия. Според нея единственият вариант е обществото да следи внимателно обкръжението си за подобни случаи и да ги докладва навреме.

Понякога обаче да се помогне на жертвите също не е лесно. Незаконните имигранти често се страхуват от властите в чуждата държава. Младите момичета, чиито похитители са осъдени, са били настанени в дом от държавните служби, но два дни по-късно решават да избягат само за да започнат отново да работят незаконно в друг салон за красота.

Експертите казват, че това е отражение на психологическа травма. Още преди заминаването им момичетата са убеждавани, че трябва да се пазят от държавните институции в чужбина, а работата в салоните им осигурява поне минимални условия за живот.

„Това не е избор или израз на свободната им воля, това е просто резултат от обучението им.“ казва Eran Cutliffe.

Снимка: Интернет