Какво е бъдещето на пенсиите в България?

Проблемите с пенсионно осигуряване у нас не са от вчера. Често се тиражират теми, свързани с размера на пенсиите и покачването на минималната възраст за пенсиониране в България, но истината е, че това е не е само проблем на нашата държава, а глобална тенденция.

Светът се намира на прага на пенсионна криза от огромен мащаб. Бюджетът на много световни икономически сили, отделен за пенсионно осигуряване, продължава да бъде прояждан от увеличаващия се дефицит, предизвикан от измененията в глобалната демографска ситуация.

Къде се крие коренът на проблема?

Основата на съвременната пенсионна система е заложена от управници с комунистически или социалистически идеи в Европа и по цял свят. Те базират пенсионното осигуряване на познатия от край време принцип, че хората в напреднала възраст следва да разчитат на децата си, които са в трудоспособна възраст. Какво се случва обаче, когато възрастни хора има, а деца няма?

Днес навсякъде по света се наблюдава една и съща тенденция. Развитите държави раждат хора, амбицирани да получат образование и да построят кариера, но не и да създадат семейство. Процесът на намаляване на броя деца е съвсем естествен, но води до предвидими икономически проблеми. Тенденцията е с развитието на медицината и измененията в демографската ситуация хората в пенсионна възраст да се увеличават, а работещите да намаляват. За нас това е само предположение, но в Китайската народна република вече има статистика, която подкрепя прогнозите.

В края на 70-те години там е въведена политика за едно дете, която цели да нормализира ситуацията с пренаселването на градовете в страната. Преди 3г. тази политика е отменена, тъй като дефицитът в пенсионните фондове добива застрашителни размери и на един работещ се падат шестима пенсионери. По света тенденцията за едно дете в семейство е факт и без ограничителна политика и анализите сочат, че причината не се крие в грешни правителствени стратегии, а в промяна в мирогледа на съвременния човек, която може да бъде повлияна от политически кампании и законови изменения.

Най-ефективна изглежда стратегията за приемане на работна ръка от чужбина. Увеличаването на работещите имигранти, осигуряващи се в България, би намалило дефицита в пенсионните фондове значително, но подобно политическо решение е изключително непопулярно във всяка държава, а в България вероятно би довело до ожесточена обществена реакция.

Допълнителен фактор в увеличаването на дефицита е увеличаването на средната продължителност на живота, благодарение на ускореното развитие на медицината. Анализатори смятат, че до няколко десетилетия средната продължителност на живота ще е повече от 100 години, а колкото по-дълго живее един човек, толкова по-дълго ще получава пенсия. Или толкова по-дълго ще работи.

Така стигаме до един от възможните пътища за справяне с пенсионната криза. Това е увеличаването на възрастта за пенсиониране. Тази стратегия е позната за всички ни и изглежда съвсем логична на хартия, като премества границата между осигуряващите и осигуряваните и уравновесява огромната разлика в броя им. Но докога този метод ще е ефективен? В повечето европейски държави аргументите в полза на тази стратегия са свързани с това, че хората вече са по-здрави и живеят по-дълго и често залагат на умствения труд, а физическият до голяма степен е механизиран. Валидно ли е обаче това за България? Доколко се подобрява здравето на българина и доколко той успява да избягва физическото натоварване на работното място? Това ще стане ясно след години, но поне на този етап изглежда, че това е стратегията, която българските управници имат намерение да следват.

Какво е бъдещето на пенсионното осигуряване и на пенсионните фондове не можем да кажем, но опитът на световни икономики като САЩ, Китай, Япония, Холандия и други очертава притеснителна тенденция, която не бива да остава игнорирана.

Снимка: DarikNews