Истина е – „умерените“ демократи мразят левицата повече отколкото мразят Тръмп

Корпоративното крило на Демократическата партия разкри истинския си враг и това не е настоящия президент, а демократичните социалисти, които показаха как се печелят избори

Бранко Марчетич

Доста дълго след началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент, умерените демократи сякаш бяха потънали вдън земя. Тяхната стратегия беше, по бележитите думи на бившия стратег от предизборната кампания на Бил Клинтън Джеймс Карвил, „да се правят на умрели“ и просто да чакат и се надяват администрацията на Тръмп да срути рейтинга си на одобрение, без самите те да трябва да правят каквото и да било.

Година и половина по-късно рейтингът на одобрение на Тръмп е на дъното, някои от най-противоречивите предварителни избори приключиха и остават само три месеца до междинните избори, които вероятно ще решат не само бъдещето на президентството на Тръмп, но и политическата траектория на цялата страна. Така че средният избирател на демократите ще се успокои да научи, че — докато димът се разсейва след ожесточената предварителна надпревара в Мичиган и нейните двама съперничещи си кандидати демократи се сдобряват и се заричат да обединят сили за общите избори — умерените демократи внезапно са се върнали към живот, подготвяйки се да поведат безмилостна война срещу политическите си опоненти на стойност 15 милиона долара.

Но не, не срещу републиканците.

Политическите опоненти, които накараха умерените демократи да се почувстват новозаредени с енергия и готови да се борят с всички сили, са демократичните социалисти, които се превърнаха в мощна организираща сила в тяхната партия и сред които са някои от най-популярните ѝ национални фигури.

Това става ясно от съобщение на „Ню Йорк Таймс“, който съобщи вчера, че умерената организация „Трети път“ (Third Way), в сътрудничество с неназовани „умерени“, планира да стартира „кампания за дискредитиране“, която ще продължи от сега до 2028 г. и е насочена срещу Демократичните социалисти на Америка (DSA) – групата, чиито членове включват конгресменката Александрия Окасио-Кортес и кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани, и която е ключова част от коалицията зад сенатския кандидат на партията в Мичиган Абдул Ел-Сайед. Тази кампания ще накара „Трети път“ не само да проучва опозицията в лицето на DSA и да се прицелва в нейните избрани длъжностни лица, но и да напада политици като Ел-Сайед, които не се определят като социалисти, но си сътрудничат с групата.

„Подготвяме се за следващата война, която предстои“, каза пред „Таймс“ президентът на „Трети път“ Джонатан Коуън във връзка с кампанията. Това се случва месец след като Коуън и изпълнителният вицепрезидент на „Трети път“ Мат Бенет предупредиха във „Вашингтон Пост“, че DSA „не е фракция, с която трябва да се правят компромиси“, и призоваха партията да „се бори“ срещу групата, като заложи на „пари, организация и гръбнак“.

Към този момент вече е изтъркана шега фактът, че умерените демократи се борят срещу левицата по-ожесточено, отколкото срещу крайната десница. Но тук „Трети път“ и каквито и „умерени“ да участват в това начинание ни дават чист, реален пример за това: големият ход на умерените демократи за противодействие на президентството на Тръмп като унищожителен валяк беше буквално да не правят нищо. Самата „Трети път“ беше до голяма степен невидима, освен с това да състави списък с думи, които демократите не трябва да използват, да поведе обществена кампания срещу левия стриймър Хасан Пикър и да каже на демократите да бъдат по-ястребски настроени. Но сега, когато левицата печели избори, те се впускат в действие, обещавайки да „водят война“ и призовавайки демократите да покажат „гръбнак“.

Това не можеш да си го измислиш.

Разбира се, хората от „Трети път“ представят това като загриженост, че социалистите и съюзниците им прогресивисти ще струват на партията бъдещи избори срещу Тръмп.

Е, късно е за това: самият Бенет се хвалеше през 2024 г. как Камала Харис се е позиционирала като умерена, за нейните усилия да спечели разочаровани републиканци и че „тя не е допуснала нито една грешка“, и то точно преди тази кампания да връчи ключовете на Белия дом на Тръмп — при това печелейки по-малко гласове от републиканци, отколкото Джо Байдън.

Почти започваш да подозираш, че тук може би става въпрос за нещо друго.

Например за факта, че враждебността на DSA и нейните прогресивни съюзници към големите пари в политиката и подкрепата им за облагане с данъци на богатите и корпорациите може да представлява заплаха за организация като „Трети път“.

В крайна сметка, както самият Бенет весело призна преди повече от десетилетие, „мнозинството“ от финансирането на „Трети път“ идва от нейния борд на попечителите, повечето от които са бивши ръководители от Уолстрийт, които „ни пишат лични чекове“. Не много се е променило: днес нейните попечители преобладаващо работят в или идват от корпоративния свят, рисковия капитал или финансовия свят, включително компании за частен капитал като Warburg Pincus и инвестиционни банки като Morgan Stanley.

Разследване на изданието Sludge миналата година установи, че дарителите на организацията все още се състоят от „мрежа от милиардери либерални мегадарители, канали за тъмни пари на демократите, изпълнителни директори от класацията Fortune 500 и корпорации, които могат да спечелят много от една по-благоприятна за корпорациите Демократическа партия“.

Междувременно, от момента, в който Тръмп встъпи в длъжност, организацията изрично призовава демократите да „се отдалечат от доминирането на дребните дарители“ — с други думи, да разчитат повече на корпоративните пари и парите на милиардерите, които финансират собствената ѝ работа и чиято роля в американската политика отвращава американците в целия политически спектър. Лесно е да се разбере защо: според най-новата им данъчна декларация, благодарение на тези пари средната заплата на ръководители в „Трети път“ като Коуън и Бенет е 296 343 долара.

Каквото и точно да мотивира „Трети път“ и свързаните с нея партийни „умерени“, няма начин тяхната кампания срещу DSA — планирана точно в момента, в който повечето редови демократи и дори партийни служители са фокусирани върху единството и победата над републиканците на междинните избори — да не навреди на собствената им партия и да помогне на Републиканската партия. В крайна сметка, „Трети път“ изрично планира да атакува собствения кандидат на демократите в ключов колебаещ се щат, докато нейните атаки срещу DSA в по-широк план не само ще послужат като разсейване от ключови политически дебати, предоставяйки боеприпаси на десницата, но и ще откажат всякакъв съюз между несоциалистически кандидати и DSA, чиято предизборна организация на терен се признава дори от нейните критици като уникално ефективна.

Но тук е същността на въпроса: умерените демократи очевидно са готови да разкъсат собствената си партия и да предадат властта на силите зад Тръмп, стига това да означава да попречат на левицата да има каквато и да е власт. Всичко това е особено лицемерно след седмици, през които коментатори от истеблишмънта обвиняваха социалистите в зловещ „фракционен“ дневен ред, който прави победата над умерените по-висок приоритет от победата над десницата.

Разбира се, това не означава, че тези усилия ще успеят. Всъщност те могат да им изиграят лоша шега с гръмък ефект. Умерените демократи са в това положение на първо място, защото тяхната стратегия „да се правят на умрели“ отврати собствената им избирателна база. И сега те предизвикват тази вътрешнопартийна борба точно в момент, когато социалистите и техните идеи се ползват със сериозна подкрепа и позиции в рамките на Демократическата партия.

Приблизително една трета от демократите и независимите, които симпатизират на партията, се определят като демократични социалисти, а 73 процента от избирателите с наклонности към демократите биха се съгласили партията да номинира самоопределил се като демократичен социалист (включително 20 процента, които биха били „ентусиазирани“ от това). Друго скорошно проучване установи, че 52 процента от демократите вярват, че социалистите имат някои добри идеи – стойност, която не се различава много от дела на републиканците, които казват същото за политиците от MAGA. Социалистическите политици Бърни Сандърс и Зохран Мамдани са, след Барак Обама, двамата най-популярни политици в страната, изпреварвайки самата Демократическа партия.

Планът на „Трети път“ вероятно е да се опита да промени това. Но куп пари и стратегически доклади от финансирана от Уолстрийт структура, която очерня собствените знаменосци на партията точно в момента, когато нейните избиратели са фиксирани върху победата над републиканците, може и да няма такъв ефект. Това може просто да изясни политическите разделителни линии — и да разкрие истинските приоритети на корпоративното крило на партията.