Илон Мъск помага за унищожаването на Запада

Оуен Джоунс

Най-богатият човек в света е обидчив мегаломан, характеризиращ се със своето невежество, измама и фанатизъм.

Интервюто, което Илон Мъск даде за The Economist, със сигурност беше показателно. То помага да се подчертае защо Западът е в криза – а той наистина е.

Интервюто бе проведено от главната редакторка на списанието, Зани Минтън Бедоус. Мъск очевидно осъзна, че то се е развило катастрофално, защото след това я обяви за „предателка на Запада, чиста и проста“.

Лично аз не бих нарекъл никого „предател на Запада“.

Както се случва обаче, елитарната фракция, представлявана от The Economist, изигра значителна роля за тласкането на Запада към криза: защитавайки икономически порядък, който обогатява нищожно малцинство, докато опустошава и обезлюдява общностите, аплодирайки опустошителни войни и третирайки геноцида на Израел в Газа като неприятен PR проблем.

Но Мъск и крайната десница прокарват най-голямата лъжа на нашето време: че мюсюлманите, мигрантите, бежанците, транс хората и така наречената „пробудена левица“ (woke left) са виновни за упадъка на Запада.

Това не е вярно.

Мюсюлманите не са проектирали икономическа система, която изсмуква богатство и власт нагоре, оставяйки милиони хора осъдени на несигурност и спадащ жизнен стандарт.

Бежанците не нахлуха в Ирак, не унищожиха Либия и не опустошиха Афганистан, унижавайки западната военна мощ и пораждайки хаос в цели региони.

Транс хората не дерегулираха финансите, не разбиха синдикатите и не приватизираха основни обществени услуги.

„Пробудената левица“ не въоръжи Израел, докато той заравняваше със земята Газа, завършвайки моралното падение на Запада пред очите на целия свят.

Елитите на Запада направиха това – включително Илон Мъск.

Крайната десница, която Мъск активно подкрепя, сега манипулира възникналия гняв, насочвайки го далеч от онези, които притежават богатство и власт, и към хората, които нямат нито едното, нито другото. В същото време авторитарният апарат, изграден от така наречената „война срещу терора“, сега се обръща срещу самите западни общества, като инакомислието все повече се криминализира, а демокрацията е поставена под заплаха.

Именно това изследвам в предстоящата си книга „Падението на Запада: Как наистина загубиха контрол“ (The Fall of the West: How They Really Lost It). Подзаглавието има съвсем съзнателно двойно значение. Властниците на Запада са загубили своето доминиращо положение – и както демонстрира Мъск, много от тях изглежда са загубили и ума си.

Фантазията на Мъск за гражданска война

Основна тема в интервюто на Мъск беше, че Великобритания е обзета от насилствен хаос и безредици. Той отрече да е твърдял, че Великобритания се срива в апокалиптичен хаос, и все пак многократно пишеше в X (Twitter), че гражданската война във Великобритания „е неизбежна“.

Забележително е, че той публикува това по време на бунтовете с насилие през август 2024 г., организирани от крайнодесни и расистки екстремисти в Обединеното кралство: „Гражданската война е неизбежна“.

Тогава наистина имаше размирици и насилие – водени от хора, чиито възгледи за мигрантите, бежанците и мюсюлманите не се различават от неговите собствени. Това беше моментът, в който тези елементи се възползваха от ужасяващите убийства в Саутпорт – и се опитаха да изгорят живи търсещи убежище хора в хотели, нападнаха джамии, физически атакуваха цветнокожи на улицата, опитваха се да измъкват мигранти от коли, нападнаха домове и бизнеси на малцинства или на заподозрени в това, че са мигранти… списъкът продължава. Това беше погром.

В реч, излъчена по време на протест, организиран от крайнодесния престъпник Томи Робинсън, той каза:

„Това е послание към разумния център – хората, които обикновено не биха се намесили в политиката, които просто искат да изживеят живота си. Те не искат това, те са тихи, просто си гледат работата. Моето послание към тях е: ако това продължи, това насилие ще стигне и до вас, няма да имате избор. Намирате се в повратна ситуация. Независимо дали избирате насилието или не, насилието идва при вас. Или се борите, или умирате – това е истината, според мен.“

Как това може да не се разбере като подстрекателство?

Но изобразяването на Великобритания от страна на Мъск като страна, потъваща в кървав хаос заради мигранти, бежанци и малцинства, е невярно.

Убийствата в Англия и Уелс са спаднали до най-ниското си ниво от близо 50 години насам. Броят на убийствата в Лондон е на най-ниското регистрирано ниво в историята. Хоспитализациите в резултат на физическо нападение, нападение с хладно оръжие, физическа сила, тъпи предмети и огнестрелно оръжие са отбелязали рязък спад.

Насилието е значително по-малко, отколкото в САЩ. Там то също намаля, макар и от далеч по-високи нива. Великобритания със сигурност е претърпяла огромен ръст на имиграцията и е станала много по-разнообразна през последните няколко десетилетия. И все пак, в същото време, нивото на насилие рязко е спаднало.

Истинската опасност е, че крайната десница убеждава достатъчно хора, че обществото бива превзето от опасни чужденци, нагнетявайки страх и ярост, които водят до реални масови размирици.

Мъск обвинява Минтън Бедоус, че води „затворен, изолиран живот“. Това почти със сигурност е вярно – но в кой свят вярва той самият, че живее? Той е буквално най-богатият човек в света и самият призна, че дори не е стъпвал в Обединеното кралство от години.

„Нормални хора“

Когато бива предизвикан за подкрепата си за крайната десница, Мъск настоява, че това са просто „нормални хора“, които искат „сигурни граници, безопасни градове и разумни разходи“.

Това обаче напълно заличава реалната същност на крайнодесните движения, които той подкрепя.

Вземете за пример Restore Britain („Възстановяване на Британия“) – крайнодясната партия, водена от Рупърт Лоу, която Мъск ентусиазирано популяризира. Restore предлага депортиране на законно пребиваващи чуждестранни граждани, ако живеят в социални жилища, получават помощи, не говорят английски или предполагаемо „не успеят да се интегрират“ – тревожно разтеглива категория, която може да означава почти всичко. Лоу заяви, че „милиони и милиони“ трябва да си тръгнат или да бъдат принудени да напуснат.

Той също така заплаши да използва държавата със задна дата срещу длъжностни лица, съдии и политици, за които твърди, че са заселили „опасни диваци от третия свят“ в британските общности. Сред видните членове на Restore има неонацисти, симпатизанти на Хитлер и поддръжници на етническо прочистване.

Това не са „нормални хора“, които биват несправедливо оклеветявани от елитарни журналисти. Те представляват смъртна заплаха за демокрацията във Великобритания и в целия Запад.

Един праволинеен въпрос

Минтън Бедоус задава на Мъск един съвсем прост въпрос: антимюсюлманин ли е?

Той би могъл просто да отговори „не“. Вместо това, след дълга пауза, той казва, че се противопоставя на влизането в страни на хора с „противоположни възгледи“, след което заявява, че е против изнасилванията и убийствата.

Какво точно казва той тук?

Попитан дали е враждебно настроен към близо два милиарда свои събратя, той веднага преминава към темата за сексуалното насилие и убийствата.

Мъск казва, че се противопоставя на хора с вярвания, които според него са „несъвместими“ със западните ценности. Но неговите собствени вярвания са несъвместими с моите. Аз вярвам в демокрацията, равенството, солидарността и преразпределението на богатството и властта. Той популяризира авторитаризъм, крайнодесни екстремисти и расови теории на конспирацията.

И така, как точно дефинираме тези споделени „западни ценности“?

Огромното мнозинство от хората се противопоставят на изнасилванията и убийствата, независимо къде са родени и каква вяра изповядват. Много от пристигащите в западните страни бягат точно от такова насилие – включително насилие, отпушено или ескалирано от западните войни.

И все пак Мъск взема две престъпления, категорично осъждани от цялото човечество, и ги свързва – без никой да го е подтиквал – с въпрос за мюсюлманите.

Ненавиждан

Когато Минтън Бедоус казва на Мъск, че хората го изпитват омраза към него, неговият отговор е да цитира своите четвърт милиард последователи в X.

Британското проучване на YouGov показва, че едва 21 процента от хората харесват Мъск, докато 62 процента не го харесват – нетен рейтинг от минус 41. Според YouGov в САЩ 33 процента го гледат с добро око, а 53 процента – с лошо, което го поставя с 14 пункта под нулата.

Мъск намеква, че всъщност медиите са тези, които са мразени.

Има много добри причини за гняв срещу западните медии.

Медийните издания в по-голямата си част са играчки в ръцете на шепа богати магнати. Елитарните журналисти рутинно представят интересите на богатите като елементарен здрав разум. Голяма част от медиите аплодират пагубни чуждестранни войни, икономически политики в полза на богатите за сметка на обикновените хора и пренасочват гнева далеч от тези с богатство и власт към мигранти, бежанци и мюсюлмани.

Но това прави медиите много подобни на самия Илон Мъск.

Той не е гневен затова, че казионната журналистика обслужва интересите на мощните на деня. Все пак той е един от най-богатите и влиятелни хора на земята. Той е гневен, защото смята, че те не стигат достатъчно далеч в популяризирането на същия фанатизъм, който той самият прокарва.

Западът наистина е в криза. Неговият икономически модел наложи стагнация, упадък и мизерия на милиони хора. Неговите военни авантюри доведоха до бедствия и катастрофи. Управляващата му класа загуби авторитета си, а съучастието ѝ в Газа унищожи и последните останали илюзии за неговото морално лидерство.

Но мюсюлманите не са виновни. Бежанците не са виновни. Транс хората не са виновни. Левицата не е виновна.

Виновни са собствените елити на Запада – и сега богати мъже като Илон Мъск се възползват от пагубните последици. Правейки това, той подкрепя крайнодесни движения, които застрашават и без това вече дълбоко компрометираните демокрации.

Илон Мъск не е пророк, който ни предупреждава за падението на Запада.

Той помага то да се случи.