Защо този път срещата на Нетаняху с Тръмп може да не мине по сценарий

Тал Шалев

Кевин Липтак

С години посещенията на израелския премиер Бенямин Нетаняху за срещи с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон следваха предварително режисиран сценарий: червен килим, топло стискане на ръце и съвместни послания за близостта на съюза между Израел и САЩ.

Но отношенията са се променили чувствително, откакто двамата се срещнаха за последно преди пет месеца. Тясното сътрудничество и гръмките похвали от началото на войната с Иран отстъпиха място на цветущи избухвания от страна на Тръмп, насочени срещу най-гласовития му международен поддръжник.

Това е седмото посещение на Нетаняху в САЩ, откакто Тръмп се върна на власт – повече от всеки друг световен лидер. Този път обаче той пристига във Вашингтон в качеството си на лидер, на когото му предстоят избори, опитвайки се да стабилизира едни видимо обтегнати отношения.

Според американски представител и израелски източник Нетаняху от няколко седмици се опитва да осигури покана за Белия дом, за да обсъди напредъка във войната с Иран и да предупреди Тръмп срещу дипломатически отстъпки.

Тръмп се е противопоставял на провеждането на среща, а някои служители в Белия дом са били раздразнени от това, което са сметнали за опити на Израел да уреди разговора чрез изтичане на информация в медиите – за да „наложат срещата с воля“, по думите на американския представител. Погребението на американския сенатор Линдзи Греъм тази седмица предостави възможност за разговор, макар той да остава на втори план спрямо основното събитие.

Висш представител на американската администрация заяви, че Тръмп има „силни отношения“ с Нетаняху и че Израел няма „по-голям приятел“ от американския президент. „Американците и нашите съюзници по света вече са по-сигурни благодарение на решителните действия на САЩ и Израел, с които лишиха иранския режим от възможността да разработи ядрено оръжие“, заяви представителят пред CNN.

Когато двамата лидери се срещнаха за последно през февруари, те положиха основите на това, което се превърна в съвместна военна кампания срещу Иран. Първите удари във войната се превърнаха в демонстрация на небивала военна координация, която и Нетаняху, и Тръмп ентусиазирано популяризираха и хвалеха. Но с удължаването на войната и с неизпълнението на прекалено оптимистичната цел за сваляне на иранския режим, различието между тях стана очевидно: Нетаняху искаше да продължи натиска, а Тръмп искаше изход.

Преди началото на войната Тръмп е бил убеден от премиера и други фигури, че конфликтът ще бъде ограничен и ще продължи само няколко седмици. Няколко месеца по-късно гневът му от настоящата ситуация – несигурна и смъртоносна патова ситуация – е довел до нецензурни изблици на частни срещи и ярост срещу режима в Техеран, задето не се е огънал така, както той е очаквал, твърди американски представител.

Нетаняху планира да представи пред Тръмп нови разузнавателни данни за състоянието на иранската ядрена и военна програма, заяви израелски източник, макар да допълни, че според израелските оценки „Тръмп има малък интерес от възобновяване на пълномащабни боеве, поне преди изборите в САЩ през ноември“.

Израелският лидер избягваше публичен сблъсък с Тръмп заради внезапното примирие през април, но неговите политически съюзници подложиха на остри критики споразумението с Иран, а медии, подкрепящи Нетаняху, открито атакуваха архитектите на сделката: вицепрезидента Джей Ди Ванс, Джаред Кушнер и Стив Уиткоф. Ванс от своя страна обвини членове на кабинета на Нетаняху, че работят за саботаж на преговорите с Иран и за подкопаване на американското обществено мнение спрямо споразумението, като предупреди, че Израел отблъсква „единствения мощен съюзник, който му е останал“.

Тръмп е напълно наясно с политическия натиск, пред който е изправен Нетаняху преди парламентарните избори в Израел през октомври, и знае, че подкрепата му за премиера може да се окаже решаваща. Осъзнавайки този лост за влияние, Тръмп показва подкрепа избирателно – включително миналата седмица, когато заяви, че Нетаняху няма да бъде арестуван, ако дойде в САЩ, след като кметът на Ню Йорк Зоран Мамдани първоначално отказа да се откаже от предизборното си обещание да направи именно това.

Тръмп не е обвинявал Нетаняху за затруднението, поне публично. Но го нарече „луд“ и „труден“ за това, че продължава бомбардировките в Ливан, застрашаващи примирието. Освен това го раскритикува остро по телефона за това, че се отклонява от военните цели на Тръмп.

Това разминаване в целите обаче надхвърля рамките на Иран.

Тъй като Тръмп притискаше Нетаняху да прекрати боевете срещу „Хизбула“, Ливан се превърна в още една точка на напрежение. В един телефонен разговор в началото на юни, за който съобщи Axios, той казал на Нетаняху: „Всички те мразят сега… всички мразят Израел заради това“.

В крайна сметка Израел се съгласи на тристранно споразумение с Ливан преди месец, но отказва да се изтегли напълно от Южен Ливан без предварителното разоръжаване на „Хизбула“. В неделя Нетаняху е казал пред кабинета си по сигурността, че администрацията на Тръмп иска изтегляне на израелските сили от позициите им в Ливан, както и в Газа и Сирия, според израелски източник, информиран за срещата.

Нетаняху, заяви източникът пред CNN, е уточнил, че възнамерява да се противопостави на тази идея.

В допълнение към дългогодишните регионални конфликти през последните седмици се появиха още два проблема: евентуалните планове на Тръмп да продаде модерни стелт изтребители F-35 на Турция и американско-саудитското споразумение за гражданска ядрена енергия. Израелски представители се опасяват, че първото може да подкопае качественото военно превъзходство на страната, докато второто би могло да отприщи регионална надпревара в ядреното въоръжаване. Тръмп публично обвърза саудитската сделка с нормализирането на отношенията с Израел и разширяването на „Авраамовите споразумения“, макар Рияд да не е потвърдил или приел подобна връзка.

Попитан в понеделник за евентуалните продажби на изтребители за Турция и за противопоставянето на Нетаняху на подобна сделка, Тръмп отговори, че „никой“ освен него не диктува продажбите, наричайки Турция „изключителен съюзник“.

Преди заминаването си в понеделник Нетаняху заяви, че възнамерява да обсъди „всички въпроси от дневния ред, на първо място Иран. Естествено, нашата цел е да гарантираме сигурността си и също така да разширим кръга на мира около нас.“

Израелският източник посочи, че Нетаняху ще търси уверения, че евентуални продажби на оръжие на Турция или ядрено сътрудничество със Саудитска Арабия няма да застрашат военното превъзходство на Израел, заедно с напредък по нов дългосрочен пакт за отбрана между САЩ и Израел, който да замени меморандума от ерата на Обама, чийто срок изтича.

„Нетаняху иска да продължи напред след войната към други неща – като споразумение за сигурност, може би нормализация със Саудитска Арабия – и да се увери, че е координиран с Тръмп за неща, които да използва на изборите“, заяви източникът. Той вярва, че прякото взаимодействие с Тръмп може да заобиколи разминаванията вътре в администрацията, каза още източникът пред CNN.

Нетаняху омаловажи търканията като „тактически“ разногласия, настоявайки, че отношенията са толкова близки, колкото винаги.

Но израелски представител заяви, че е отнело време да се насрочи срещата с Тръмп и че първоначално той е бил „блокиран“, макар да не е ясно от кого.

Срещата беше потвърдена едва след като Нетаняху обяви, че ще присъства на погребението на Греъм.

Залозите за Нетаняху са високи както никога досега.

Според последните проучвания той е далеч от мнозинството, необходимо за осигуряване на нов мандат на изборите през октомври. Тръмп отдавна е един от най-ценните му козове в кампанията и демонстрирането на продължаващо влияние във Вашингтон е от значение за Нетаняху, който все още се надява да го посрещне в Израел за предизборно посещение.

Забележително е, че за момента не е предвидена публична фотосесия от срещата. Срещата им през февруари обаче също остана далеч от камерите поради чувствително военно планиране преди войната.

Дискретността този път би могла да прикрива следващата кампания срещу Иран… или напрежението около следващото примирие.