Защо милиони българи избират Терминал 2 пред българската реалност?

Според статистически данни от Обединеното кралство всеки ден от България пристигат 20 работници. Много малка част от тях са сътрудници на международни корпорации, които са пренасочени към Острова. 90% са хора без перспектива, тръгнали да търсят светло бъдеще на чужда територия.

Мислите си, че това са хора с ниска квалификация, от които България няма нужда?

Оказва се, че нещата не стоят така. В много от случаите българските емигранти са хора с образование, квалификация и умения, които отиват да търсят реализация, но застигнати от реалността на живота в емиграция, се принуждават да се хванат на „работа за имигранти“. Това са професиите от най-нисък клас, които са Ви добре познати. Българските висшисти са в ситуация, която ги кара да работят нещо, което никога не са си помисляли, че ще правят, да слугуват и да търпят отношение като към номади, дошли да събират трохите на по-големите европейци. Защото България е Европа, но не е тази Европа, която са Англия и Германия, или поне така си мислим.

Питате се какво ги спира да се върнат?

Спира ги това, че дори в тази роля те се чувстват по-оценени, отколкото в родината си. Заплатите са по-добри, стандартът е по-висок и да, може би, това не е много сантиментално и патриотично, но е факт. Прагматизмът управлява живота ни, а не носталгията. Всеки взема решение за себе си, но пълна идилия не съществува. В чужбина е хубаво, светло и чисто, но още като споменеш, че си българин виждаш позната гримаса. В България си изхвърлят боклуците през балконите, но си у дома. Да работиш в родината си и да си ценен специалист, но само на думи, или да отидеш в някоя развита европейска държава, където ще получаваш заплата, в пъти по-голяма от тези в България и да приемеш, че знанията и уменията ти ще бъдат експлоатирани докрай, а кариерното развитие ще си остане само мираж? Това е изборът, пред който са поставени хиляди българи годишно.

Изключения има, разбира се, но са малко и не се открояват в общата маса.

Българите са интелигентни и креативни, но всеки се опитва да се спаси поотделно. Девизът „Съединението прави силата“ остава само един надпис на сграда с авторитет на будка за вестници. Младите амбициозни българи търсят най-доброто образование в света, не за да вложат придобитите умения в родината, а за да устроят живота си „някъде на запад“ и възможно най-бързо да забравят за България (освен по празниците, когато се налага да видят семейството си, пък и имат възможността да обяснят колко по-добре е зад граница и защо никога не биха се върнали у дома).

Отговор на въпроса с какво чужбина е по-привлекателна от България има. Доколко той е правдоподобен е друг въпрос, но истината е, че докато българинът е движен от чист прагматизъм, а държавата предлага само празни обещания, броят на българските емигранти ще се увеличава, а затвореният кръг „няма квалифицирани специалисти – няма пари“ ще продължава да изтощава икономиката на България и българското общество.

Снимка: Интернет