Експлоатирани ли са българските работници в шивашката индустрия?

Организацията „Чисти дрехи“ е създадена в Холандия в края на 80-те години на миналия век. Нейният фокус е насочен към подобряването на условията, в които работят служителите на шивашката индустрия в развиващите се държави, а последното им проучване е свързано с условията на труд на българските шивачи, произвеждащи дрехи за световноизвестната марка H&M.

Докладът всъщност изследва спазвани ли са правата на работниците в 4-те държави, в които е съсредоточено производството на продукцията, предлагана от H&M – Турция, Индия, Камбоджа и България.

Организацията провежда 62 събеседвания със служители на фирмите-доставчици и установява многобройни нарушения за техните права.

Основен фокус на доклада е заплащането, което получават работниците за труда си. Според изследването на „Чисти дрехи“ българските работници в шивашката индустрия получават приблизително 9% от средствата, които са им необходими за нормален живот, съобразен със средния стандарт в страната. За сравнение проучванията сочат, че в Камбоджа служителите получават близо 50% от заплатата, нужна за спокоен живот.

Докладът настоява, че заплащането не е единственият проблем в шивашката индустрия в България. Оказва се, че много от българските фабрики работят и през почивните дни, като по този начин служителите прекарват средно по повече от 12 часа на ден на работното си място. За много български шивачи това е единственият начин да изкарат допълнителни средства и да получат повече от минималната заплата в страната. След интервютата обаче става ясно, че често извънредните работни часове надвишават позволените от закона 20 часа на седмица.

Опитите на работниците в българските компании да създадат синдикати, които да защитават правата им не са се увенчали с успех. Цензурата, налагана от ръководството, е и причината много малко от служителите да се съгласят да участват в проучването на организацията.

Шведската компания H&M вече неведнъж е обвинявана в експлоатация на работна ръка от бедните държави. Те обаче отказват да поемат отговорност, като изтъкват факта, че производството им е изнесено към външни производители, които са длъжни да следят за спазването на правилата за условия на труд в страната.

Снимка: Independent