Дори израелците не са готови да умират за Израел

Кейтлин Джонстън

Израелският министър на финансите Бецалел Смотрич заяви по време на конференция във вторник, че Израел „няма интерес“ да участва в продължаващите военни сблъсъци между САЩ и Иран, потвърждавайки, че „сегашната ситуация е най-добрата за нас“.

Макар Смотрич със сигурност да е прав, че за Израел е изгодно да стои настрана и да остави американците да вършат цялото воюване и да умират в този конфликт, това е забележително признание за война, за която Държавният департамент на САЩ твърди, че Белият дом е наредил „по искане и в колективна самозащита на своя израелски съюзник“.

Има три групи хора, които постоянно казват: „Няма, по дяволите, да умирам за Израел“:

1. Американските войници,
2. Американците, изложени на риск да бъдат мобилизирани в мащабна война, и
3. Израелците.

Това се вижда постоянно. Назад през март, когато САЩ обмисляха сухопътна инвазия в Иран, израелската преса бълваше репортажи, уверяващи аудиторията си, че правителствени представители са казали, че ЦАХАЛ (Израелските отбранителни сили) няма да участват в подобни операции. Израелците се радват американците да умират за Израел, но не желаят да рискуват собствения си живот за ционисткия проект.

Знаете ли кой би дал живота си за родината си?

Палестинците.

Палестинците ясно показаха, че са готови да умрат за Палестина, докато израелците ясно показаха, че не са готови да умрат за Израел. За израелците Израел е просто нещо „хубаво да го имаш“, от което с удоволствие биха се отказали, ако стане твърде опасно.

За палестинците тази земя е дом.

❖

В „Ню Йоркър“ излезе статия със заглавие „Как Байдън разреши агресията на Израел спрямо Газа — и Иран“, с подзаглавие „Висши представители от предишната администрация сега изразяват съжаление за провала си да укротят Нетаняху“. Статията цитира Джейк Съливан, който казва: „Ще го кажа директно — трябваше да упражним повече натиск върху Израел да възприеме различен подход“ спрямо Газа.

И на това мога да кажа само едно: вървете на майната си. Сериозно, ВЪРВЕТЕ НА МАЙНАТА СИ.

Нямате право да правите това сега. Нямате право да се извъртите и да кажете: „Опанки, направихме грешка!“.

Това си беше ВАШИЯТ геноцид, копелета. ВАШ.

Вие го избрахте.

Вие носите отговорността за него.

Завинаги.

Вонята от гниещите трупове в Газа ще петни имената ви за всички времена.

Те винаги са планирали да направят това. Подкрепиха геноцид, знаейки, че винаги могат да се опитат със задна дата да го извъртят като съжалявателна грешка и да оставят тъжните си чувства на разкаяние да измият ръцете им от греховете им.

Майната им на тези шибани глупости.

Това няма да стане.

Никога няма да ги оставим да забравят какво направиха и какви са.

❖

В същата тази статия в „Ню Йоркър“ се казва, че Бенямин Нетаняху е поискал от администрацията на Байдън да пази в тайна всички малки отстъпки, които прави за допускането на помощ в Газа, като се посочва, че израелският премиер „се е страхувал от вътрешна реакция заради това, че не уморява от глад жените, децата и останалите цивилни в Газа“.

Помислете колко изродско трябва да е едно общество, за да се страхуват политиците му от вътрешно недоволство, че не уморяват от глад цивилни.

❖

Оня ден водещият от Fox News Джеси Уотърс се шегуваше и подсмихваше за това как новата политика на американската армия за тестване на тестостерона ще доведе до войници с прекомерни нива на тестостерон, които ще извършват сексуални посегателства над жени.

„Да, искам тия момчета да са на това, ама знаете ли какво ще стане? Пичовете, които нямат нужда от това, ще го вземат за троен тласък“, каза Уотърс в четвъртък, кикотейки се. „И после ще излязат навън, и жени в базата, по-добре внимавайте. При спиранията по пристанищата, жените в Азия, по-добре внимавайте, защото тия момчета ще са диви животни и по-добре се пазете.“

Хо-хо, ха-ха, внимавайте, дами, ще бъдете изнасилени от американски войници, точно както неописуеми милиони други жени по света през историята, ха-ха, уака-уака, комедия, смях, смях.

Пресата на Мърдок е рак.

❖

Видях туит от ционисткия анализатор Джо Уолш, който казва: „Ако мразиш държавата Израел, мразиш евреите. Ако си се заклел в унищожението на държавата Израел, мразиш евреите. Ако не вярваш, че държавата Израел има право да съществува, мразиш евреите.“

Ако продължавате да храните обществеността с лъжата, че трябва да избира между подкрепата за геноцид и омразата към евреите, хората ще изберат омразата към евреите, защото не искат да подкрепят геноцид. Когато това стане, вината ще падне върху всички тези боклуци, които разпространяваха тази лъжа.

❖

Нямате право просто да се преструвате, че целият този вайкащ се смут около „антисемитизма“ се случва отделно от дневния ред за смазване на всяка критика към Израел и неговите безчинства. Нямате право да изисквате от мен да ги третирам като отделни неща. Това са неразделни дневни редове. Мечтая си да не бяха, но са.

Ако дойдете при мен и започнете да дърдорите как евреите били уплашени и зле третирани, автоматично ще третирам това като апология на геноцидна държава на апартейда, защото това е основният дневен ред, за чието популяризиране се използва тази реторика днес. Не е моя вината, че реагирам така на обвиненията в антисемитизъм. Вината е на хората, които превърнаха подобни обвинения в оръжие за насърчаване на геноцид, апартейд, война и тирания.

Ако искате да приемам обвиненията в „антисемитизъм“ сериозно, тогава първо трябва да сложите край на кампанията по използването на този термин като бухалка за смазване на пропалестинските протести и затваряне на устата на критиците на Израел. Ето това ще трябва да направите, преди да ви дам кредита на доверие и да ви изслушам като добронамерен участник. Информационната екосистема в момента е твърде пълна с геноцидни ционисти, които лъжат за преживяванията си, чувствата си, намеренията си и това какво им се е случило, за да слушам наивно истории за дискриминация срещу евреи през 2026 г.

Толкова е сюрреалистично как от нас в майнстрийм западното общество все още се очаква да слушаме фалшива загриженост за „антисемитизма“, без веднага да си помислим за неща като Израел, Палестина, Ливан, Иран, война и геноцид.

Очаква се от нас да слушаме търпеливо истории за това как западните евреи се чувствали несигурни, без никога да погледнем към всички онези слонове в стаята. Това е обидно. Това е унизително.

Ако основната причина антисемитизмът да се споменава в наши дни е противопоставянето на масовите зверства на Израел, тогава очевидно ще предположа, че това е водещият мотив зад думите ви, когато го споменавате.

Разбира се, че това ще бъде моето подразбиращо се предположение.

Очевидно е. Естествено.