Добре дошли в Америка, където никога не си съвсем сигурен дали сенаторът ти е мъртъв, или не

Нормално ли е за действащ сенатор рутинно да му се налага да представя доказателства, че е жив, пред публика, която се съмнява, че той може да е в мозъчна смърт? Просто питане от името на едни 340 милиона приятели в САЩ

Арва Махдауи

Мич Макконъл беше хоспитализиран поради медицински инцидент на 14 юни и вече сме в шестата седмица от „Какво, по дяволите, става с Мич?“ – загадка, която прикова вниманието на цялата страна.

Според екипа на Макконъл всъщност няма никаква загадка. 84-годишният сенатор се справя страхотно – държали да го знаем. Толкова страхотно, че вече публикуваха две снимки, за да го доказват.

Първата бе публикувана в неделя, 12 юли, почти месец след хоспитализацията на Макконъл, и изглежда бе предизвикана отчасти от твърдението на Лора Лумър – съюзничка на Тръмп и крайнодесен агент на хаоса, – че Мич е „официално в мозъчна смърт“.

Губернаторът демократ на Кентъки, Анди Бишър, също тъкмо бе изпратил писмо до Макконъл с молба да бъде прозрачен и да сложи край на спекулациите за здравето си. Доста забавно е, че ден преди тази снимка да излезе, бях публикувала колонка със заглавие: „Да не би Мич Макконъл тайно да е починал?“

Рядко се случва на някой въпрос да се отговори толкова бързо. Може би, като следващо мое приношение към пакостливите богове на заглавията, ще пусна статия със заглавие: „Нима Бенямин Нетаняху ще се измъква от отговорност завинаги?“

Но да се върнем на онази снимка, която ще наречем „Доказателство за живот 1“ (ДЖ1).

Мич, честно казано, изглеждаше доста добре.

Носеше хубава розова риза, а съпругата му стоеше до него с уста, разтегната в нещо, напомнящо човешка усмивка.

Не бих казала, че точно го милваше, но държеше ръка под неговата.

Мич също така държеше брой от спортния раздел на „Вашингтон Пост“ за деня, за да видим всички, че не е тайно починал.

Абсолютно нормални неща!

Нашите технологични господари ни вкараха в свят, в който никой вече не може да е сигурен дали визуалните доказателства са истински, и ДЖ1 веднага предизвика яростни спекулации, че снимката е генерирана от изкуствен интелект.

Трябва да отбележа, че няма абсолютно никакви доказателства снимката да е дело на ИИ.

Но няма и никакви доказателства, че Макконъл изобщо е имал представа какво се случва на тази снимка или че е в състояние да продължи да служи на избирателите си. Канцеларията му излезе с изявление, че е паднал у дома си и впоследствие е лекуван от пневмония, но все още не сме чули нищо пряко от самия сенатор.

Именно затова ДЖ1 не сложи край на спекулациите, че екипът на Макконъл крие от обществеността подробности за състоянието на сенатора. И така, в понеделник, в опит да потуши новата вълна от слухове, офисът му публикува нова снимка с дата 26 юли, която ще наречем „Доказателство за живот 2“ (ДЖ2).

Тази снимка е доста подобна на първата, с изключение на това, че сенаторът е със синя риза. Екипът му разпространи и изявление, че той е изписан от болницата, но все още преминава през „интензивна физиотерапия“ и няма да може да пътува за годишния пикник „Fancy Farm“ в западен Кентъки. В съобщението не се посочва кога се очаква той да се върне в Сената, който трябва да излезе в едномесечна ваканция на 7 август. Той вече е пропуснал 38 гласувания.

За пореден път тази снимка на очевидно жив и дишащ Мич не сложи край на въпросите около здравето на Макконъл. Ако проблемът е в подвижността му, а не в умствените му способности, защо Макконъл не може да дойде в Сената в инвалидна количка, за да си върши работата?

В крайна сметка точно това се случи миналата година, след като той падна и след това бе забелязан да използва инвалидна количка в Капитолия. Изискването за повече прозрачност от държавен служител, който получава заплата от парите на данъкоплатците, за да представлява своите избиратели, съвсем не е неоснователно.

Всъщност, ако Макконъл беше в перфектно здраве, а сенатор от Демократическата партия беше в подобно положение, самият Макконъл щеше да е начело на атаката с искане за оставка.

Този човек никога не се е интересувал от емпатия или цивилизованост, а само от власт.

Изглежда, че губернаторът на Кентъки също не е успокоен от ДЖ2.

В понеделник Бишър поднови призивите си за прозрачност, искайки от сенатора лично да се обърне към жителите на Кентъки относно здравето си или да подаде оставка.

„Като губернатор на щата, на който служите, Ви призовавам пряко и устно да се обърнете към хората от Кентъки и да предоставите доказателства за способността си да изпълнявате длъжността си, или да подадете оставка“, написа Бишър в писмо.

„Ако не желаете доброволно да покажете, че все още имате капацитет да служите, ще настоявам лидерът Тюн да разследва напълно състоянието Ви, да докладва на американския народ и, ако е оправдано, да започне процедурата [по заемане на мястото Ви в Сената].“

Дали това писмо най-накрая ще доведе до отговори? Не знам. Но знам, че е изключително вероятно подобна ситуация да се повтори. Независимо къде се намират в политическия спектър, американските законодатели изглеждат твърдо решени да се държат със зъби и нокти за властта, докато не умрат зад бюрата си.

По-рано този месец сенатор Линдзи Греъм стана четвъртият член на американския Сенат от 2013 г. насам, починал по време на мандата си, и шестият член на Конгреса, починал по време на службата си в 119-ия Конгрес. И тъй като САЩ са най-великата демокрация в света, Греъм вече е заменен в Сената от сестра си Дарлийн.

И ако законодателите не умират на поста си, те просто изчезват от задълженията си, без да изпитват нужда да бъдат прозрачни пред своите избиратели.

През 2024 г. например журналист разкри, че Кей Грейнджър – конгресменка от Републиканската партия от Тексас, която не бе гласувала от месеци – се бори с „проблеми с деменция“ в дом за възрастни хора. Екипът ѝ не сметнал за необходимо да разкрие това пред обществеността.

Имаше и спекулации, че лидерите на републиканците в Камарата на представителите са били наясно със ситуацията и съзнателно са решили да премълчат информацията, за да запазят мнозинството си.

А по-рано тази година Том Кийн-младши, също републиканец, изчезна от радара за почти четири месеца. Той пропусна над 100 гласувания, но продължи да си прибира заплатата. Накрая се появи отново и заяви, че е бил на стационарно лечение от депресия и не е искал да дава обяснения, защото държал на личния си живот. Което е напълно разбираемо. Но в такъв случай мога ли да отбележа, че работата на държавна длъжност не е за вас?

Забавно е, нали? Има милиони американци, които никога няма да имат финансовата възможност да се пенсионират. Които ще бъдат принудени да работят за минимална заплата, докато не се срутят на работното си място. Нашите законодатели обаче имат отлични заплати и куп здравни привилегии, финансирани от данъкоплатците. Те могат да се пенсионират рано, ако решат да го направят. Трагедия за нашата демокрация е, че повечето от тях не го правят.