Давят ни в дистопия, а можехме да живеем в рай

И всичко това, защото все още не сме успели да се изключим от токсичната система на капитализма и неговото превръщане в глобален империализъм

Кейтлин Джонстън

Забавно е кои неща ти правят впечатление, когато се занимаваш с това от известно време.

Днес нещото, което ме удари като гръм от ясно небе и ме накара да закрия лицето си с ръце за минута, беше популярно видео на канадския политик Бил Оливър, който без да иска прочете текст от чатбота с изкуствен интелект, написал речта му пред законодателното събрание на Ню Брънзуик.

„Общественото доверие в институцията на защитника е важно“, каза Оливър, докато четеше от подготвеното си изявление, преди да изтърси: „Ето по-естествена и гладка версия на този раздел, която звучи като парламентарна реч, а не като поредица от кратки точки.“

По дяволите, човече…

Не мога да проумея как точно това се оказа бъдещето, в което живеем.

Нещата можеха да бъдат толкова красиви, а вместо това се озовахме тук.

Боли не само от всички войни, несправедливости, екоцид и дистопия.

Боли от съзнанието, че не трябваше да бъде така.

От съзнанието какво можеше да бъде.

Всички тези иновации, които се изливат в търсене на нови начини за извършване на масови военни кланета, за следене и контрол на цялото ни общество, за ограничаване и манипулиране на информационния поток, за създаване на изкуствен дефицит на продукти, от които хората се нуждаят, за създаване на изкуствено търсене на продукти, от които хората нямат нужда, за състезание със съперничещи си корпорации с цел превръщане на милиардерите в трилионери — нищо от това не е необходимо да се случва.

Вместо това човечеството би могло да използва своята креативност и съобразителност, за да направи света по-добро място.

Ако наливахме всичките си ресурси, време и енергия в сътрудничество помежду си за общото добро, вместо да се състезаваме за власт и печалба, лесно бихме могли да създадем рай на земята. Ако целият ни умствен потенциал отиваше за подобряване на живота на тази планета, без да се притесняваме за конкурентите или да пренебрегваме всеки възможен напредък, който не носи стойност за акционерите, нашият иновативен потенциал бързо щеше да нарасне хилядократно.

Бихме могли да изцелим нашата биосфера, като същевременно гарантираме, че всеки на Земята има това, от което се нуждае, за да живее.

Бихме могли да осигурим здравеопазване, образование и бърз обществен транспорт за всички, докато използваме автоматизацията, за да премахнем нуждата от тежък човешки труд.

Бихме могли да живеем живот, изпълнен с постоянно растящо свободно време, удивление и удовлетворение, уверени в по-доброто бъдеще за нашите деца и внуци.

Вместо това получаваме тези лайна.

Масови убийства и експлоатация във все по-дистопична цивилизация върху един умиращ свят, където предната линия на научните открития е военно-промишленият комплекс и изграждането на технологична мрежа за наблюдение с изкуствен интелект.

И всичко това, защото все още не сме успели да се изключим от токсичната система на капитализма и неговото превръщане в глобален империализъм.

Задушаваме се в тази самоубийствена примка, която човечеството създаде за себе си преди няколко века, и скоро тя ще изцеди и последната капка живот от нас.

А можеше да бъде толкова хубаво.

Все още може да бъде толкова хубаво.

Просто трябва да намерим начин да използваме силата на нашата многобройност, за да отхвърлим тези потиснически окови и да изградим света, който трябва да бъде изграден.

Защото настоящата система очевидно не работи.