Възкресителите на българския фашизъм

Александър Симов

Българското полудясно обича да забелязва фашизма у нас само, когато му е изгодно. Когато италианските медии спрат да пишат за Банско, темата отново ще бъде обвита в мрак, а те пак ще започнат да обитават своя банален Мордор на духа.

Какъв фашизъм и нацизъм днес?

Нали клането след Септемврийското въстание е само справяне с престъпни елементи?

Нали погромът над интелигенцията през 1925 година е част от борбата с тероризма?

Нали партизаните са само едни мандраджии, а парите за отрязаните им глави е борба на Царството с комунизма и е напълно в реда на нещата?

Нали участниците във Втората световна война изобщо не съществуват за десницата и заради това системно с тяхната памет се води отчаяна битка?

Нали искат да прекръщават парк „Заимов“, защото проклетият генерал бил работил за чужда държава, независимо, че България тогава е съюзник на Хитлер, а политическият елит славослови усилията на фюрера за промяната на Европа?

Откъде да дойде този фашизъм след като по земите български никога не го е имало, а проспериращото Царство е било водеща икономика и първи производител на аспержи в Европа?

Бавно, сигурно и престъпно десните сили у нас възкресиха фашизма, а сега треперят пред неговите прояви.

Искам да ви припомня и друго – само преди няколко години Столичният общински съвет се опита да прекръсти улицата, кръстена на Виолета Якова, а тогава даже и от „Шалом“ не реагираха. Наложи се да се намесват хора от Израел, за да укротяват мракобесните страсти на десницата. И ги отказаха от идеята, слава богу.

И като заговорихме за еврейските организации – само преди три дни бе отбелязана годишнина от убийството на Емил Шекерджийски – къде бяха те, за да почетат паметта на този велик и неповторим публицист? Радвам се днес на техните усилия да прекратят тези прояви, но защо не си спомнят за онези, които водиха тази битка много преди тях и се записаха в българската история със своя подвиг и смелост?

Когато се опитваш да заровиш историческата памет, появата на типове с черни фанелки е абсолютно неизбежна.

И как само ми говорят за фашизъм хора, които иначе събират дарения за „Азов“, слепи за бруталния им нацизъм, за татуировките, расизма и крайнодесния бяс в очите им. Които приемаха за нормално батальон „Айдар“ да бесува из Донбас и да разстрелва хора.

Значи, когато нацизмът се шири с автомат в ръка там някъде, той е наш, но когато го видим край нас това е голям проблем? 

Именно този двоен стандарт е потресаващ и смазващ. 

Тези, които и до днес палят свещи пред зомбито на бг-фашизма, сега леят най-кървавите сълзи и стенат моралистично. 

А аз казвам точно обратно на тези морални изверги – насладете се на картинката. Това са вашите творения, вашето собствено чудовище, което ще ви преследва. 

Защото го извадихте от гроба и го пуснахте отново по улиците. 

Бъдете проклети!