„Las Malvinas son Argentinas“? Не съвсем, но Фолкландските острови не могат да останат британски завинаги

Саймън Дженкинс

Тази седмица Великобритания и Испания се споразумяха да премахнат границата, разделяща Гибралтар от испанската суша. Това беше добра новина. Десетилетия преговори завършиха с щастлив компромис. За съжаление, сделката няма да бъде отпразнувана в неделя на финал на Световното първенство между Испания и Англия.

Но нима е прекалено да се надяваме, че подобни преговори могат да произтекат от полуфинала на Световното първенство по футбоб – съкрушително поражение за Англия от ръцете на Аржентина, след което въпросът за Фолкландските (Малвинските) острови отново надигна уморената си глава под формата на банер на терена?

Нима нищо добро не може да последва от топлата прегръдка между Лионел Меси и Хари Кейн?

Нито една от териториите на Великобритания от имперската ера няма вечно право да остане в сегашния си вид, още по-малко такава, която струва на британските данъкоплатци над 60 милиона лири годишно за разходи за отбрана.

В случая с Фолкландските острови техният статут на отвъдморска територия е яростно защитаван от поредица правителства главно като цената за победата във Фолкландската война през 1982 г.

Истината е, че подозирам, че това има много общо с факта, че островяните, за разлика от изоставените жители на Хонконг или Диего Гарсия, са бели британци. Войната също така спаси правителството на Маргарет Тачър от непопулярност и покри тогавашния премиер със слава – за разлика от по-късните военни авантюри.

Забравената история на преговорите

Това, което се забравя, е че преди войната британските правителства всъщност преговаряха за прехвърляне на суверенитета на островете с аржентинците. Това последва споразумение за комуникации от 1971 г., постигнато с Буенос Айрес от Министерството на външните работи. То позволи на островяните да търгуват и да пътуват до съседната континентална част, като се възползват от нейните болници, магазини и други услуги. Те дори имаха стипендии в местните училища.

Стотици аржентинци посещаваха столицата на Фолкландските острови, Порт Стенли, като туристи. Островяните постепенно изграждаха разумни отношения със своите крайбрежни съседи, от които се очакваше да произлезе бъдещо споразумение.

По онова време Организацията на обединените нации насърчаваше бившите колониални сили на Европа да се освободят от остатъците от империите си – включително френските, португалските и испанските. В случая на Великобритания те включваха Хонконг, Диего Гарсия, Фолкландските острови и, както се надяваха мнозина, Гибралтар.

Въпросът не беше в историческото право – вечен спор – а в географския здрав разум. За Великобритания беше нелепо една европейска държава да финансира огромен флот, за да защитава далечни и оспорвани земи. В отчаян опит да спести пари, правителството вече се изтегляше от Южния Атлантик. Фолкландските острови бяха уязвими и незащитени.

Пропуснатите възможности за мир

Министърът в Министерството на външните работи от Лейбъристката партия Тед Роуландс посети островите в края на 70-те години на миналия век и обсъди разширяването на споразумението за комуникации до договор за обратен лизинг (leaseback), при който Аржентина щеше да има суверенитет, а административният контрол щеше да остане в британски ръце. През 1977 г. се смяташе, че той е спечелил островяните с уверения за продължаваща автономия и гаранция за сигурност под егидата на ООН. Правителството на Тачър от 1979 г. наследи предложението на Роуландс. Въпреки че на новия министър Никълъс Ридли му липсваше убедителността на Роуландс, той беше упълномощен от Тачър да го продължи.

Беше крещящо безочие от страна на аржентинските военни да нахлуят на Фолкландските острови през 1982 г., докато техните министри преговаряха с британците в Ню Йорк. Резултатът неизбежно провали преговорите. Но те бяха толкова близо до успех, че усилията на САЩ и Перу за намиране на споразумение продължиха дори преди британските военноморски сили в Южния Атлантик действително да дебаркират.

Въпреки че Аржентина можеше да се съгласи тогава, Великобритания вече не се интересуваше. Такава е логиката на войната – веднъж започнала, тя изисква „победа“. Една сделка можеше да спаси стотици животи и милиарди лири.

Бъдещето на островите

Това, което войната от 1982 г. не изискваше обаче, беше пълното замразяване от страна на Великобритания на всякакви бъдещи дискусии за суверенитета на островите в продължение на повече от 40 години. Референдумът за Фолкландските острови през 2013 г., в който 99,8% от 1517 гласоподаватели избраха да подкрепят статуквото, се посочва като край на дискусията.

Реалността е, че тези колонии рано или късно неизбежно ще станат част от своите континенти. Те не могат безкрайно да бъдат защитавани от европейски покровител, а претенциите на Аржентина няма да изчезнат. Без войната от 1982 г. Фолкландските острови може би вече щяха да са постигнали мир със своя съсед Аржентина – надяваме се под някаква форма на автономия с мандат от ООН.

В сегашното си положение Фолкландските острови трябва да продължат съществуването си, замразени като изолирана военна крепост на другия край на света от своя щедър покровител, Великобритания. Но рано или късно някое британско правителство ще събере смелост да започне преговори отново. В момента Министерството на външните работи и Министерството на отбраната просто отлагат решаването на проблема във времето.

Би било удовлетворяващо, ако банерът за Фолкландските/Малвинските острови, развят на футболен мач в САЩ, разтърси някого и го подтикне към действие.

Някак си обаче се съмнявам в това.