Brexit се отразява повече политически, отколкото икономически на страните от ЦИЕ

Резултатът от референдума за излизане на Великобритания от ЕС (т.нар “Brexit“) ще се отрази на Централна и Източна Европа повече политически, отколкото икономически, сочи анализ на Райфайзен РИСЪРЧ за Централна и Източна Европа, и за Глобалните пазари.

“Тъй като все още е много трудно да се предвидят последствията и пътната карта за излизането на Великобритания от ЕС, нежеланието да се поемат рискове ще преобладава на финансовите пазари. Това означава, че лихвените проценти и доходността по държавните ценни книжа ще останат на исторически ниските си нива за по-дълъг период. Пазарите на акции са изправени пред висока волатилност, но не очакваме по-нататъшни разпродажби. Вероятно Великобритания вече няма да е нетен донор за бюджета на ЕС или ще има по-малък принос като член на Европейското икономическо пространство от 2019 г. В средносрочна перспектива това ще окаже негативно влияние върху Полша, Унгария и Чехия, които са най-големите реципиенти на трансферни плащания. Можем да станем свидетели и на спад на инвестиционната активност поради несигурната ситуация. Също така, разширението на ЕС няма да бъде водеща тема и не се очаква преговорите за разширяване със страните от Югоизточна Европа да приключат до 2020 г.”, така Брециншек коментира политическите последствия от Brexit за региона на Централна и Източна Европа.

Като цяло икономическият ефект върху Централна и Югоизточна Европа ще е умерен поради солидните фундаменти и малкото макро дисбаланси. Докато прогнозата за БВП за 2016 г. за Централна Европа (3.0%) и Югоизточна Европа (3.2%) остава стабилна, то за 2017 г. Райфайзен Рисърч постепенно намалява очакванията си с 0.2 процентни пункта на годишна база: Полша (3.8%), Чехия  (2.7%), Унгария (2.7%) и Словакия (3.3%). Това е в резултат на очаквания по-бавен икономически растеж във Великобритания и Еврозоната, и на продължителната политическа несигурност в ЕС, което може да окаже негативно влияние върху износа и ръста на инвестициите в страните от Централна Европа през 2017 г., в сравнение с предишните очаквания.

Намаляващите цени в много страни от Централна и Югоизточна Европа, в комбинация с относително високия растеж на заплатите и повишаващата се заетост, стимулират индивидуалното потребление. Тъй като прогнозите са, че потребителските цени ще останат на много ниски нива по-дълго от очакваното, покупателната способност на домакинствата  ще бъде определящ фактор за потребителското търсене през следващите тримесечия.

Вследствие на Brexit, в средносрочен план британската лира се очаква да се обезцени на малко над 0.90 спрямо еврото. От друга страна швейцарският франк и японската йена ще поскъпнат спрямо еврото поради функцията им на сигурни валути. Стабилните лихвени нива в САЩ и още по-негативната доходност в Германия ще доведат до слаби колебания на валутната двойка EUR/USD между 1.10 (през септември) и 1.05 (през декември).

Полската злота и унгарският форинт са най-волатилните валути в ЦИЕ след Brexit, защото се възприемат като валутите, които са „политически най-засегнати“ в региона.

Изглежда, че руската рубла е изчерпала своя потенциал с новото поскъпване на щатския долар и до края на годината се очаква да се консолидира.