Близо 500 млн. лв са приходите след влизане на Закона за приватизация
11.07.2016
Над 209 млн. лв са предвидени за младежка заетост през 2016 г.
11.07.2016

Brexit се отразява повече политически, отколкото икономически на страните от ЦИЕ

Резултатът от референдума за излизане на Великобритания от ЕС (т.нар “Brexit“) ще се отрази на Централна и Източна Европа повече политически, отколкото икономически, сочи анализ на Райфайзен РИСЪРЧ за Централна и Източна Европа, и за Глобалните пазари.

“Тъй като все още е много трудно да се предвидят последствията и пътната карта за излизането на Великобритания от ЕС, нежеланието да се поемат рискове ще преобладава на финансовите пазари. Това означава, че лихвените проценти и доходността по държавните ценни книжа ще останат на исторически ниските си нива за по-дълъг период. Пазарите на акции са изправени пред висока волатилност, но не очакваме по-нататъшни разпродажби. Вероятно Великобритания вече няма да е нетен донор за бюджета на ЕС или ще има по-малък принос като член на Европейското икономическо пространство от 2019 г. В средносрочна перспектива това ще окаже негативно влияние върху Полша, Унгария и Чехия, които са най-големите реципиенти на трансферни плащания. Можем да станем свидетели и на спад на инвестиционната активност поради несигурната ситуация. Също така, разширението на ЕС няма да бъде водеща тема и не се очаква преговорите за разширяване със страните от Югоизточна Европа да приключат до 2020 г.”, така Брециншек коментира политическите последствия от Brexit за региона на Централна и Източна Европа.

Като цяло икономическият ефект върху Централна и Югоизточна Европа ще е умерен поради солидните фундаменти и малкото макро дисбаланси. Докато прогнозата за БВП за 2016 г. за Централна Европа (3.0%) и Югоизточна Европа (3.2%) остава стабилна, то за 2017 г. Райфайзен Рисърч постепенно намалява очакванията си с 0.2 процентни пункта на годишна база: Полша (3.8%), Чехия  (2.7%), Унгария (2.7%) и Словакия (3.3%). Това е в резултат на очаквания по-бавен икономически растеж във Великобритания и Еврозоната, и на продължителната политическа несигурност в ЕС, което може да окаже негативно влияние върху износа и ръста на инвестициите в страните от Централна Европа през 2017 г., в сравнение с предишните очаквания.

Намаляващите цени в много страни от Централна и Югоизточна Европа, в комбинация с относително високия растеж на заплатите и повишаващата се заетост, стимулират индивидуалното потребление. Тъй като прогнозите са, че потребителските цени ще останат на много ниски нива по-дълго от очакваното, покупателната способност на домакинствата  ще бъде определящ фактор за потребителското търсене през следващите тримесечия.

 

Вследствие на Brexit, в средносрочен план британската лира се очаква да се обезцени на малко над 0.90 спрямо еврото. От друга страна швейцарският франк и японската йена ще поскъпнат спрямо еврото поради функцията им на сигурни валути. Стабилните лихвени нива в САЩ и още по-негативната доходност в Германия ще доведат до слаби колебания на валутната двойка EUR/USD между 1.10 (през септември) и 1.05 (през декември).

Полската злота и унгарският форинт са най-волатилните валути в ЦИЕ след Brexit, защото се възприемат като валутите, които са „политически най-засегнати“ в региона.

Изглежда, че руската рубла е изчерпала своя потенциал с новото поскъпване на щатския долар и до края на годината се очаква да се консолидира.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *