Около българските храмове има огромна история, която не можем да пренебрегваме, оставяйки ги да бъдат сринати от влиянието на времето и управленската немарливост. Непримиримостта е задължителна, когато представители от синода се придвижват в лъскави автомобили, докато български църкви се рушат. Същата тази непримиримост е наложителна, когато свещеници престъпват всякакви обети и демонстрират морален упадък.
Време е да обърнем сериозно внимание върху истински ценните неща, които са съхранили самосъзнанието на българина, дори в тежки времена на робство, когато без значение под какви заплахи, мъчения и унижения е бил подлаган, не е предавал вярата си.
Храмовете ни разчитат на дарители и държава. Не са малко местата, които могат да се похвалят с построени нови сгради, но това не е задоволително, при положение, че често в близост до тях се руши ценен исторически обект.
Поклоническият туризъм е един от бележещите ръст в международен мащаб. България е една от държавите, които могат да се гордеят с концентрация на храмове и места, заредени с енергия, която всички трябва да ценим. Това е още една причина да се обърне сериозно внимание на всяко свято място в страната и да бъде популяризирано сред народа ни и чуждестранните туристи. Вместо това, подобни места пустеят, рушат се или очакват все някой да им обърне внимание, докато не е станало късно. Поредната нелепост в страната ни и пълен абсурд, който не бива да се подминава просто така.