Морските курорти стартираха с ранните си резервации
08.01.2020
Българи показаха, че независимо от тежкото извънредно положение, духът ни е несломим, а сърцата огромни!
30.04.2020

Форсмажор ли е коронавирусът?

В средата на март във връзка със световната опасност в лицето на коронавируса, правителството обяви извънредно положение на територията на цялата страна. Логичното на пръв поглед решение обаче бе посрещнато с недоверие, заради огромните икономически предизвикателства, пред които то поставя бизнеса и гражданите.

Кристина Константинова, адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество Върбанов и Ралчев, разяснява форсмажор ли е пандемията COVID-19 в юридически план.

„Мерките, свързани с ограничаването на разпространението на коронавируса и спазването на социална дистанция, приети със Закон за мерките и действията по време на извънредно положение поставиха развитието на стопанските отношения пред непознати предизвикателства.    Гражданите и
фирмите бяха в очакване на нормативни решения на създадените усложнения в стопанския оборот, но като че ли това не се случи в необходимия обем и обхват.

Един от правните институти, който може да намери приложение  при създалата се обстановка е този на Непреодолимата сила (force majore), е уредена в чл.306 от ТЗ , тя е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора“.

Чрез този институт   длъжникът може  временно да се освободи от последиците в следствие на неизпълнение, дължащо се на невиновната му невъзможност да изпълни свое конкретно задължение.

Без съмнение пандемията и всички нейни последици не са могли да бъдат предвидени, в това число и налагането на мерките на социалната изолация и прекъсване на контактите между хората, което практически води до икономическите затруднения, които стоят в основата на това много лица да не могат да изпълнят задълженията си.

В тези условия хората губят работата си, бизнесът им е спрян, печалбите са достигнали критичен минимум и все факти и обстоятелства, познати на обществото днес. Практически може да се каже, че непреодолимата сила в конкретния случай не е само наличието на вирусна пандемия като заболяване, но и специфичната й комбинация с прилаганите командно административни мерки за справяне с разпространението й, каквото представлява въведеното извънредно положение в България, макар и със закон.

Фактите и обстоятелствата, обуславящи непреодолимата сила в конкретния случай са от   извънреден характер, а за много браншове в бизнеса и много граждани  връзката между обявеното ИП в резултат на пандемията и икономиеските им затруднения  е абсолютно осезаема и видима, почти ненуждаеща се от задълбочено изследване и доказване.

Смятам, че основните проблеми на хората и бизнеса са свързани с парични задължения при изпълнението на договорите им.  Така например нито затвореният ресторант може да изплати задълженията си за наем и заплатите и осигуровките на служителите си, нито кредитополучателите могат да изплатят кредитите си, когато са прекратени трудовите им договори, въз основа на които са отпуснати от съответната кредитна институция техните кредити. 

Съдебната практика и правната доктрина са обединени до този момент около идеята, че не може да се позове на непреодолима сила длъжник, чието задължение е парично, поради факта, че важи правилото „родът не погива“ , тъй като винаги можело да се вземе заем, да се изтегли кредит и т.н.

Задавам си обаче въпросът дали това не е един строго доктринален подход, несъобразен с всички възможни ситуации, в които може да изпадне не отделното лице, а цели общества, народи, държави. Тогава този принцип според нас в настоящата ситуация трябва да се разглежда прецизно и всякакви изводи да бъдат правени спрямо всяка конкретна ситуация и спрямо възможностите на всяко конкретно лице да се ползва и да има достъп до така нареченият „непогиващ род“ – парите.

Дали този принцип ще остане незасегнат от съдебните решения по отношение на сегашната ситуация или съдът ще го ревизира с оглед спецификата на ИП в РБ, каквото е непознато за последните 70 години, не можем да бъдем напълно сигурни. Остава на съда да тълкува били ли са лицата в забава към онзи момент, възможно ли е отлагането на парични задължения, въпреки родовоопределения им характер и ще се отрази ли това на възможността да се позоват на непреодолима сила.

Все пак, добре е при наличието на всички тези критерии длъжникът писмено да уведоми своя кредитор за възникването на обстоятелствата, водещи до непреодолимата сила и невъзможността за точното изпълнение на задължението му преди да е изпаднал  в забава, за да може да се възползва от института на непреодолимата сила (форс мажор)

Друг приложим институт за търговците е този на стопанската непоносимост. Уреден в чл. 307 от ТЗ, той идва на помощ тогава, когато са налице промени, водещи до икономическа нестабилност. Съдебната практика определя, че непоносимостта е налице когато запазването на първоначално уговорените договорни условия би нарушило добросъвестните търговски отношения. За разлика от непреодолимата сила, тук изпълнението е възможно, но крайно несправедливо. Институтът намира приложение за договори с периодично или продължително изпълнение например – лизинг, наем, изработка, чието изпълнение е крайно затруднено в следствие на стопанската ситуация в момента.

Ако обстоятелства са налице се поражда право да се иска от съда да  измени или прекрати договора като действието на съдебното решение е занапред. Няма пречка да се завеждат необходимите съдебни документи пред компетентния съд по време на извънредното положение за реализиране на института на стопанската непоносимост. Добре би било, по наше мнение, ако един длъжник чувства, че е в състояние на стопанска непоносимост да направи минималното и да депозира книжа в съда, което би могло да му даде евентуални предимства в бъдещи съдебни претенции, насочени към него от страна на неговите кредитори.

Към който и институт на правото да се обърнете обаче, препоръчваме консултация с адвокат, за да се избегнат по-големи икономически загуби.“

Кристина Константинова – Адвокатско дружество „Върбанов и Ралчева“

Позоваване на „Форс мажор“ и „Стопанска непоносимост“ в условията на COVID – 19, Р. България; 2020 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.