ФИФА позволи на политиката да победи футбола, Иран плати цената за политическото лицемерие

Ръководното тяло на футбола отдавна се представя като аполитично – подобно на МОК – организация над границите, над дипломацията и над конфликтите. Но това Световно първенство постави под въпрос тази идея и промени представите за ФИФА.

Рика Рой

В италианския футбол игра, от която и двата отбора се възползват от конкретен резултат, си има име: biscotto – буквално, бисквита.

Австрия и Алжир знаеха точно какво е заложено на карта в последното им съвчествие от група J в събота.

Равенството класираше и двата тима напред.

И точно така завърши мачът. Достатъчно, за да оцелеят и двата отбора.

Достатъчно, за да си замине Иран у дома.

Но за Иран горчивината е много по-дълбока от простата математика на светлинното табло. Защото тук не ставаше дума само за случващото се на терена. Ставаше дума и за всичко около него.

Във футболните среди все по-силно се говори за очевидната готовност на ФИФА да се огъне пред враждебността на САЩ към Иран – турнир, в който към „Тим Мели“ (националния отбор на Иран) нито за миг не се отнесоха като към всяка друга нация.

„Каквото и да кажем, то няма нищо общо с политиката. Става дума просто за отношението, което беше показано към нас. Изразяваме това единствено защото не искаме подобно поведение да се повтаря в бъдеще за други отбори“, заяви треньорът на Иран Амир Галенои преди втория мач на тима си от груповата фаза срещу Белгия.

Днес това изявление тежи много повече.

Защото ФИФА може би отвори кутията на Пандора.

И недоволството не се ограничава само до логистиката или дипломацията.

То се простира чак до самия футбол.

Отмененият гол срещу Египет – голът, който можеше да класира Иран напред – сега се разглежда от мнозина като определящата несправедливост на това Световно първенство.

Бившият френски национал Тиери Анри обобщи усещането най-добре:

„Искрено ми е зле заради иранските играчи. Те вярваха, че са написали един от най-великите моменти във футболната история на страната си, само за да им бъде отнет за секунди. Това е болка, която нито един футболист не трябва да изпитва.“

„Не може да искаш от играчите да дадат всичко от себе си за деветдесет минути и след това да позволиш решение като това да определи съдбата им на Световното първенство. Ако ВАР (VAR) отменя голове от такъв мащаб, той трябва да бъде абсолютно безупречен. Няма място за съмнение.“

„Погледнете лицата на играчите, погледнете привържениците по трибуните. Това не бяха просто сълзи за един гол – това бяха сълзи за една изчезнала в миг мечта. Ето това го прави толкова сърцераздирателно.“

„Това вече не се отнася само за Иран. Всяка нация на това Световно първенство трябва да се тревожи, защото ако такъв момент може да се случи на най-голямата футболна сцена, той може да се случи на всеки. Това е плашеща мисъл.“

И в това е голямата трагедия.

Иран отпадна от Световното първенство, без да загуби нито един мач.

Те останаха непобедени, с неутрална голова разлика, но въпреки това бяха елиминирани.

Футболът и спортът като цяло могат да бъдат безмилостни по този начин.

Против Египет те изпуснаха дузпа, пропиляха големи шансове, мислеха, че са вкарали в добавеното време – само за да се намеси ВАР. Минути по-късно те уцелиха и горната греда.

Но тази история не свърши дотук.

В рамките на пет часа след последния си мач Иран трябваше да напусне САЩ в посока Тихуана – не по свой избор, а поради някакви странни визови ограничения.

Именно тук лъсва политиката на ФИФА

Ръководното тяло на футбола отдавна се представя като аполитично – подобно на МОК – организация над границите, над дипломацията, над конфликтите. Но това Световно първенство постави под въпрос тази идея и промени представите за ФИФА.

През 2017 г. Джани Инфантино беше недвусмислен:

„Когато става въпрос за състезания на ФИФА, всеки отбор, включително привържениците и официалните лица на този отбор, които са се класирали за Световно първенство, трябва да имат достъп до страната домакин, в противен случай няма Световно първенство. Това е очевидно.“

Девет години по-късно този принцип беше изоставен в САЩ.

В навечерието на този турнир Инфантино заговори с много по-различен тон:

„Трябва да уважаваме факта, че не сме крале на света, които могат да управляват правителства и полицейски сили. Ние сме спортна организация, която прави колкото може повече. Понякога е важно да се успокоим, да релаксираме. Работим по всичко. Понякога с писъци и викове не се намира решение.“

Тази промяна не остана незабелязана от света на футбола.

Защото за Иран усещането е просто – ФИФА не се бори.

Правителството на САЩ принуди „Тим Мели“ да смени тренировъчната си база в последния момент, наложи ограничителни условия за движение и на практика постави препятствия, с каквито нито един друг отбор не трябваше да се справя.

„Не можете да отречете, че нашата ситуация (не) беше същата като на всички останали отбори“, каза халфът Саид Езатолахи преди втория мач от груповата фаза.

Иран е на 20-о място в световната ранглиста.

Тяхното отпадане е не просто изненадващо – то изглежда неестествено.

Може би никога няма да има неоспорими доказателства, че хаосът около пътуването и смущенията извън терена са им коствали място на елиминациите.

Но във футбола детайлите решават всичко.

И когато тези детайли се оформят извън терена, трябва да бъдат зададени трудни въпроси.

Когато през декември 2025 г. Инфантино връчи първата в историята Награда за мир на ФИФА на Доналд Тръмп, мнозина вече усетиха, че границите между футбола и политиката са се разминали. ФИФА получи грандиозното американско Световно първенство, което искаше. Но на каква цена?

„Просто се надявам светът да постигне мир и този мир да бъде устойчив“, каза Галенои. „И се надявам този вид поведение да не се институционализира на Световното първенство.“

Иранците напуснаха Световното първенство с предупреждение. Днес са те, утре може да бъде всеки – САЩ, Англия, Бразилия, Аржентина, просто всеки!

ФИФА ще претендира за грандиозния успех на Световното първенство и качеството на футбола в един разширен турнир. Остават обаче усещанията, че САЩ и ФИФА изиграха едно biscotto за сметка на Иран.

Ще чакаме да чуем и техния отговор за отношението към Иран.