Украинската лелка – проклятието на една държава

„Украинската лелка“ не е пол, нито възраст или етническа принадлежност. Това е архетип (по странно съвпадение украинските мъже в по-голяма степен приличат на руснаците). Гоголевата Оксана от „Нощ пред Коледа“ има пълния потенциал да израсне точно като такава украинска лелка

Анна Долгарьова

Скандалите с руския език в Украйна вече никого не изненадват.

Напоследък обаче те заваляха като есенни ябълки от дърво под напора на вятъра – гъсто, често и право по главата.

Ето например, наскоро жителката на Харков Ирина Водомерова разказа в социалните мрежи как е насъскала полицията срещу тийнейджъри в парка, които слушали музика на руски език. Стотици коментари, разбира се: едни закономерно се смайват как се е стигнало дотук, други подкрепят Ирина.

Преди около година и половина, между другото, имаше подобна ситуация – в Киев някаква лелка тичаше след десетгодишно хлапе, снимайки го с телефона си, и също му забраняваше да слуша рускоезична музика. Спомням си, че тогава бях впечатлена от стресоустойчивостта на детето, което абсолютно флегматично приемаше потока от претенции, изказвани със скърцащ, типично „лелчин“ глас зад кадър.

Ако пък говорим за последния месец, ето няколко истории за същите тези лелки.

Обикновен магазин в Кировоград (Кропивницки), юни 2026 г., етикет, на който пише „цвітна капуста“ (карфиол). На украински е написано, забележете. Но в магазина нахлува Тя. Местна „езикова активистка“. Тя тика пръст в лицето на продавачката и силно я обвинява в съучастничество с Кремъл. Стигнало се е до викане на полиция. А какво изисква тя всъщност (такива лелки винаги изискват нещо)? Не я устроила думата „цвiтна“. Това според нея било калка от руски – а правилното било „кольорова капуста“.

Тоест Украинската Лелка (нека вече пишем тази дума с главна буква от уважение към мащаба на явлението) вика силите на реда, устройва публичен трибунал, клейми жената като агент на ФСБ, за да защити… карфиола?

И в интерес на истината, изобщо не ѝ пука за езика, не ѝ пука за Украйна, колкото и да убеждава себе си и останалите в обратното. На нея ѝ е важен самият процес на доносничество, под лъжичката ѝ сладко трепва от скандала наоколо, от възможността легитимно да накаже ближния си.

Опитът да се узакони доносничеството

А ето и опит да се узакони доносничеството на Лелката.

Това също е юни 2026 г., Киев, Подол – помня го прекрасно като сборище на творчески тусовки и улични китаристи, които свиреха руски рок (това обаче беше в друг живот).

И така, Подол, екскурзия. На руски език. Разбира се, поредната Украинска Лелка снима това на видео. Разбира се, тя беше подкрепена от десетки хора, които публично поискаха създаването на „езиков патрул“ за тотален контрол над екскурзоводите на територията на историческия център на Киев. В такива патрули, между другото, в Харков още през февруари търсеха хора съвсем официално: от „патрулните“ се изискваше да извършват проверки на място в предприятията, да анализират документи и да фиксират нарушения на езиковия закон, а обещаната заплата беше от 20 000 гривни нагоре.

Тук може да се продължи до безкрайност.

• Спомням си как в Киев една Лелка вдигна скандал в трамвая, изисквайки от момиче, което говореше по телефона с майка си, да премине на „державну“ (държавния език).
• В Лвов Лелка извика полиция в кафене, защото баристата ѝ отговорила на руски.
• В Днепропетровск – натопи фармацевтка в аптека за същото.

Видео: Лелката снима треперещите ръце на касиерката, нейното объркано лице, коментирайки случващото се като залавяне на опасен престъпник. На нея не ѝ трябва лекарство, на нея ѝ трябва този момент на триумф: ето я властта, ето я възможността да причиниш болка на „неосъзнатия“ елемент.

Коя всъщност е Украинската Лелка?

И връщайки се към тези деца с рускоезичната музика: мен най-много ме порази не самият факт на поредния „езиков“ скандал, а онази нескрита радост, предвкусването на удоволствието – по-скъпо от самото удоволствие – което изпълва поста на госпожа Водомерова. И ми се струва, че разбрах в какво е въпросът, защо тази история е по-наситена, по-емоционална дори от обикновен донос. Тук не е само надеждата за скорошно наказание на неугодните; тук Лелката влиза в конфликт не просто с рускоезичен опонент. Веселящите се деца вбесяват Украинската Лелка до физиологично отвращение. Всичко витално я вбесява: силният смях, капките пот по челата – от юлската жега, безгрижието, целият този живот, който не иска от нея разрешение да съществува. А трябва, длъжен е да иска. Чуждата радост се възприема от нея като лично оскърбление.

И така, коя е тя, Украинската Лелка? Възгледите ѝ са просто декорации, които се сменят в зависимост от това кой курс е обществено одобрен в момента. Преди петдесет години, в епохата на брежневския застой, същата тази жена би се нахвърлила върху тези деца за точно обратното. Тя със същото усърдие би ги завлякла в комсомолския комитет заради това, че от касетофона им звучи „буржоазна“ музика. Идеологическият вектор се е променил, но самият механизъм на доносничеството, нуждата да наложиш своята норма и да унищожиш чуждата виталност, са останали непокътнати.

Не бива обаче да бъркаме Украинската Лелка със средностатистическата „Соц-лелка“ от опашките през 90-те години, въоръжена с мрежа за пазаруване и мърморене. Не, нашата героиня е преминала ъпгрейд. Украинската Лелка често има подмазвачески, ласкав, почти кадифен глас. Тя казва „дитятко“ (детенце), тя искрено вярва, че е „за всичко хубаво“. Но зад тази фасада на благонравие се крие Кайдашиха – архетипната лелка от романа на украинския писател Нечуй-Левицки. Онази, чиято агресия невинаги се проявява с открит вик, но винаги присъства във въздуха, като мирис на влага в стара къща. Тя е дребнава, злопаметна, тя руши отвътре, постепенно, отравяйки кладенеца на семейния (или в случая на обществения) покой капка по капка.

Между другото, ето какво още показва Нечуй-Левицки в този роман: проклятието на Лелката е заразно. На Кайдашиха се противопоставя нейната бунтуваща се снаха Мотря, която към края на романа се превръща в абсолютно същата Лелка. Тя започва по същия начин да се заяжда и да отравя живота на околните. Огънят на младостта се превръща в същата грозна черупка.

И това е архетип, присъщ именно на Украйна, на украинските жени (по странно съвпадение украинските мъже в по-голяма степен приличат на руснаците). Гоголевата Оксана от „Нощ пред Коледа“ има пълния потенциал да израсне точно като такава Украинска Лелка. Същото онова капризно момиче, което се любува в огледалото и изисква от ковача ботуши като на самата царица. В нейната млада жестокост, в умението ѝ да манипулира и да изисква невъзможното, вече е заложено зърното на бъдещата тирания. Добавете ѝ двайсет години, няколко житейски разочарования, накарайте я да почувства, че светът ѝ е длъжен с нещо – и ето, тя вече стои в парка с телефон в ръка, готова да извика полиция срещу чуждата младост, защото нейната собствена отдавна е вкиснала.

И тихо, с ласкава усмивка, се опитва да задуши всичко живо, което расте под краката ѝ.