Социалистическото бъдеще се пише в Ню Йорк

Вчерашният пълен триумф на социалистите в Ню Йорк бе изграден върху организационната мощ на „Демократични социалисти на Америка“ (DSA), която вече се утвърди като водеща политическа сила в града

Бранко Марчетич

Не е необичайно да чуете скандирания „С-А-Щ“ (U-S-A) на политическо събитие. Но възгласите, които ехтяха многократно около студио „99 Скот“ в Уилямсбърг след снощната почти пълна победа на социалистическите кандидати, се различаваха с една буква: „Д-С-А“ (D-S-A).

Акронимът се отнася за организацията „Демократични социалисти на Америка“, чийто клон в Ню Йорк (NYC-DSA) се оказа големият победител на вчерашните първични избори в Ню Йорк: всички освен един от десетчленната им листа с кандидати-бунтари спечелиха своите надпревари за Конгреса на САЩ и щатския парламент на Ню Йорк.

Те постигнаха това благодарение на яростна, напоена с пот кампания за ухажване на избиратели „от врата на врата“. Година след като подобно масово движение изстреля друг техен член, Зоран Мамдани, на кметския стол в Ню Йорк, групата се утвърди като страховита политическа сила — такава, която надделя над профсъюзите и дори над Партията на работещите семейства (WFP), която в продължение на десетилетия беше водещата прогресивна електорална сила в града.

Дори в невярването си колко бързо и решително резултатите се бяха обърнали в тяхна полза, стотиците възторжени членове на DSA, препълнили официалното парти за следене на резултатите на Клер Валдес — вече официален кандидат на Демократическата партия за Седми конгресен окръг на Ню Йорк, — съзнаваха много добре новопридобитата си власт.

„Ти си следващият! Ти си следващият!“, скандираха те, когато лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис, дългогодишен враг на левицата, се появи на екрана. Един след друг печелившите кандидати излизаха на трибуната, за да призоват присъстващите да се присъединят към организацията.

„Водата е топла — елате при нас“, каза пред тълпата Диана Морено, която по-рано тази година спечели частичните избори за мястото на Мамдани в щатското събрание на Ню Йорк. „Присъединете се към това красиво движение.“

Това включваше и Валдес — синдикален организатор и едва първи мандат щатски депутат, която постигна сериозна изненада с победата си с 21 пункта преднина пред подкрепяния от WFP президент на Бруклин Антонио Рейносо за мястото в Камарата, заемано в продължение на 16 мандата от дългогодишния прогресивен стълб Нидия Веласкес.

Дори за конгресна кампания с участието на социалистически бунтовник, надпреварата на Валдес беше с необичайно висок залог.

Една от причините беше участието на WFP, което превърна състезанието в нещо като война за територия в прогресивния лагер. Директорът на WFP за Ню Йорк заяви пред New York Times, че са посъветвали Рейносо, че „не може да отстъпи лявата лента на Клер [Валдес] и DSA“. Самият Рейносо определи надпреварата като „DSA, Зоран Мамдани и Бърни Сандърс срещу WFP, [главния прокурор] Тиш Джеймс, [обществения защитник] Джумане Уилямс — групата прогресисти, които работят активно от дълго време“.

Другата причина беше самият Мамдани. Вместо да избере кандидат на DSA, одобрен и наставляван от Веласкес (каквито имаше няколко), Мамдани реши да подкрепи някого, когото смяташе за по-близък съюзник в лицето на Валдес.

Това предизвика необичайно горчиво и публично скарване с напускащата конгресменка, която бе сред първите му поддръжници, когато той стартира аутсайдерската си кампания за кмет.

Този ход беше рискован: една загуба щеше, може би фатално, да отслаби както него, така и движението зад гърба му само половин година след началото на мандата му.

След тревогата от срив в избирателната активност, която предизвика извънредна среща на DSA, организацията включи на пълни обороти, като много нейни членове агитираха непрекъснато. През уикенда преди вота се наблюдаваше наплив от доброволци по вратите, като някои от тях караха последователни тричасови смени.

След месеци на търпеливо чукане по вратите, този вълнообразен щурм в последната минута изглежда свърши работа. Няколко агитатори споделиха, че притесненията им за изборния ден, социологическите проучвания и прогнозите на анализаторите са се разсеяли при преките им срещи с реалните избиратели в прогресивните, про-Мамдани райони, където са водили кампанията. Там хората отново и отново казвали на доброволците на DSA, че възнамеряват да гласуват за социалистическите кандидати пред техните опоненти.

Извън самите кандидати, изглежда че както DSA, така и самият социализъм вече са станали част от политическия мейнстрийм с вчерашния резултат. Само преди няколко години кандидатите на DSA понякога омаловажаваха своя демократичен социализъм, за да се опитат да спечелят обикновените избиратели, но този път агитаторите откриха, че етикетът е предимство.

Реакцията на избирателите към DSA беше „безпрецедентно позитивна“, казва 34-годишният Макс, член на организацията. Една от гласоподавателките, жена на средна възраст от южноазиатски произход, заявила, че гласува не за конкретен кандидат, а за самата DSA. „Гласувам твърдо за партийната листа“, така друг избирател описа вота си за екипа на DSA. Във време, когато и двете утвърдени партии, и повечето политици масово се възприемат като корумпирани и нечестни, хората по вратите изглежда ценят кандидатите, които се идентифицират като демократични социалисти, докладва Саймън (36 г.), друг агитатор на DSA.

Това е развитие, което вероятно нямаше да се случи без срива в доверието към Демократическата партия сред собствените ѝ избиратели през последната година и половина. Всъщност, извън социалистическата листа, вчерашният ден видя как поне дузина действащи депутати от Демократическата партия изостанаха зад по-прогресивни претенденти. Сред тях е бившият контрольор на Ню Йорк Брад Ландър, подкрепен от Мамдани, който разгроми двумандатния конгресмен Дан Голдман, атакувайки го, че не е отишъл достатъчно далеч в критиките си към геноцида на Израел или в ограничаването на продажбите на оръжие в отговор на него.

Вчерашните избори са в пълен синхрон с тенденцията, която се наблюдава в цялата страна — било то в категоричното отхвърляне от страна на демократичните гласоподаватели в Мейн на техния центристки губернатор в полза на преследвания от скандали политически новак Греъм Платнър, който е позициониран далеч вляво от нея, или в собствената победа на Мамдани над някогашното златно момче на Демократическата партия Андрю Куомо. Тъй като марката на Демократическата партия е „в канавката“ поради това, което масово се смята за безпомощна и некомпетентна опозиция на партийния елит срещу Доналд Тръмп, вратата се отвори широко за левите бунтовници. Преди те трябваше да се отбраняват от обвинения в партийна нелоялност или че не са „истински“ демократи, и дори губеха заради това. Погледнете само новоизбраната конгресменка Дариализа Авила Шевалие, която устоя на разкрития, целящи да ѝ навредят — включително това, че е нарекла Джо Байдън „военен престъпник“ и веднъж е туитнала „Майната ѝ на Камала Харис“.

Тези събития са част и от друга тенденция. Както сочат победите на Шевалие и Ландър, освен триумф за DSA и социалистическата левица, вчерашният резултат беше и голямо поражение за произраелското лоби, което за пореден път похарчи огромни суми, за да победи социалистическите кандидати, критикуващи Израел и неговия геноцид над палестинците. Идвайки година след победата на самия Мамдани над обсесивно произраелската кампания на Куомо, този резултат затвърждава факта, че безусловната подкрепа за Израел — докато той се меси в политиката на САЩ и вилнее в Близкия изток — вече не е нито добра политика, нито печеливш курс, дори в Ню Йорк, който някога беше туптящото сърце на американския ционизъм.

Зоран Мамдани е в печеливша серия

Говорейки за Мамдани, кметът на Ню Йорк излиза от снощния ден като другия голям победител. Освен че рискът му в Седми окръг се оправда, избирателите снощи изпратиха шестима негови съюзници в щатския парламент (седем, ако броим действащата Морено, която спечели първичните си избори вчера). Това увеличава броя на гласовете, с които той ще разполага там, докато притиска Олбани (столицата на щат Ню Йорк) да изпълни основните му предизборни обещания — включително облагане на богатите за финансиране на безплатни градски автобуси и всеобща грижа за децата (версия на което в момента се прокарва от губернатора Кати Хоукъл, макар и в ограничена форма).

Това е също толкова важно за усилията му да притисне щатските законодатели, тъй като избирателите показаха по най-категоричния начин, че обществената привлекателност на кмета е дълбока и че той има силата да увлича гласове за своите хора.

„О, да, те са хората на Мамдани. Гласувам за тях“, бяха думите на един избирател, според агитатор на DSA, събиращ гласове за Валдес и Кристиан Тейт, който спечели изборите си за щатското събрание с 62% от гласовете снощи.

И това не беше изключение. Много избиратели може и да не знаеха кои са повечето от кандидатите или че изобщо има избори, но харесваха кмета и бяха повече от щастливи да гласуват за хората, на които той е дал одобрението си. Подкрепата на Мамдани се оказа основен коз за агитаторите, служейки като убедителен и кратък аргумент за спечелване на заетите избиратели или просто за започване на разговор, особено в младия, разнообразен „Комунистически коридор“ (Commie Corridor), който масово гласува за него миналата година.

В резултат на това естаблишмънтът в Олбани сега е изправен пред ясен избор. Те могат да подкрепят програмата на Мамдани, да гласуват за нея и да оберат богатите електорални награди, които ги чакат сред избирателите, виждащи в тяхно лице негови съюзници. Или могат да я блокират и да се изправят пред първични избори, където ще трябва да изтърпят както недоволството на избирателите, така и организационната мощ на DSA.

Поглеждайки отвъд законодателната му програма, тази нова политическа реалност ще даде тласък на по-мащабната, дългосрочна амбиция, която Мамдани очерта преди близо седмица на митинг с Бърни Сандърс, който също подкрепи социалистическата листа. Там Мамдани предприе широко настъпление в стила на Сандърс срещу консерватизма на Демократическата партия — „нашата партия“, както я нарече той — в настоящия ѝ вид. Той обвини партийното ръководство, че вижда „своята работа в това да управлява упадъка, вместо да осигури материална промяна за работещите хора“, и предупреди, че този подход ще носи постоянни провали на урните. Той предложи социалистическата листа на Ню Йорк като визия за бъдещето на партията — неговия „отговор“ на днешното ѝ мрачно състояние.

Гледайки резултатите от снощи, гласоподавателите на Демократическата партия очевидно са съгласни.

И това не се отнася само за избирателите в Ню Йорк. Както редовните, дългогодишни читатели на това списание вероятно знаят, социалистическите кандидати, обикновено излизащи от DSA, стабилно печелят власт на местно, щатско и федерално ниво през последното десетилетие, като се явяват като демократи. Те печелят постове и законодателни мнозинства на двата бряга, в Средния Запад, Югозапада и дори на Юг, дотам, че сега има повече от 250 членове на DSA, заемащи избираеми длъжности в 40 щата. Няколко социалистически кандидати са в позиция да постигнат високопрофилни победи през следващата година, включително Фран Хонг, която в момента е рамо до рамо в надпреварата за номинацията на Демократическата партия за губернатор на Уисконсин.

Политическите кръгове на статуквото са склонни да се фокусират върху злепоставянето и подигравките към DSA, дори когато тя непрекъснато увеличава броя на своите избрани служители. Всъщност социалистите често изграждат властови позиции по същото време, когато политици и коментатори уверено ги отписват като политическа сила.

Снощният ден показа, че те все още стабилно трупат власт.

Разликата е, че вече никой не ги отписва.