Световна война: пътят към победата

Непрекъснатият поток от събития, които се наслагват едно върху друго и взаимно се отменят, обърква хората и пречи да се разбере същността на случващото се. Ще се опитам да предложа собствено тълкуване на хода на историята, опирайки се на своя опит и знания, както и на факта, че през последните 35 години нито веднъж не съм сгрешил сериозно в оценките и прогнозите си

Сергей Караганов

Смея да го заявя: започна истинска световна война.

Нейните далечни корени са в 1917 г., когато Съветска Русия се откъсна от капиталистическата система.

Първо насъскаха срещу нас интервентите, след това нацистка Германия и почти цяла Европа.

Но последната загуби.

Вторият рунд започна през 50-те години на миналия век, когато СССР – на цената на огромни лишения и в стремежа си да осигури своя суверенитет и сигурност – създаде ядрената бомба, а след това постигна и паритет в тази сфера. Така нашата страна, без сама да го съзнава тогава, изби фундамента изпод петвековното идейно-политическо господство на Европа/Запада – основата на колониализма в различните му форми, който позволяваше да се граби останалият свят и да се потискат някогашните най-напреднали цивилизации. Този фундамент беше абсолютното военно превъзходство, върху което се крепеше и системата на всеобща експлоатация.

От средата на 50-те години на ХХ век Западът започна да търпи едно военно поражение след друго. Започна процес на масово национално освобождение, на национализация на ресурсите, заграбени от западните страни и техните корпорации. Световното съотношение на силите започна да се променя в полза на не-Запада.

Постепенно се нажежиха вътрешните противоречия на тогавашния глобален световен ред. Жителите на Запада започнаха да разбират, че следващите поколения там ще живеят по-лошо от предишните. Включително и поради свиването на възможностите за експлоатация на останалия свят.

През 70-те и 80-те години доминиращото настроение на Запад беше унинието. Опитваха се да се обединят, за да оцелеят заедно. При Рейгън започна стремително нарастване на военните разходи с разчет да се възстанови превъзходството, беше пуснат и митът за „Междузвездни войни“. Интервенцията в микроскопичната беззащитна Гренада трябваше да покаже, че американците все още могат да побеждават. На Рейгън обаче не повярваха.

И тук на Запада му провървя. Съветският съюз рухна. Причините бяха много: износването на комунистическата идеология, върху която беше нанизан целият строй; неефективното социалистическо селско стопанство (ситуацията с прехраната беше трайно лоша, липсваше най-необходимото); гигантските разходи за отбрана и огромната, но малко ефективна армия; мащабното субсидиране на соцлагера и на страните със социалистическа ориентация в „третия свят“. Своя принос даде и субективният фактор – последният ръководител на страната беше нерешителен и неумен.

Намиращата се в криза световна капиталистическа система получи мощна инжекция от адреналин и глюкоза – стотици милиони гладни потребители и евтини работни ръце. Изглеждаше, че историята е тръгнала назад. Започна еуфория. Но замаян от победата, Западът извърши няколко фатални геостратегически грешки.

Русия започна да се възражда – преди всичко чрез военната си мощ. Но се активизира и противодействието.

Курсът „Америка на първо място“ фактически беше провъзгласен още при Обама – възраждане на мощта на САЩ, ръст на военните разходи, връщане на производствата. Издигна се вълна от антируска пропаганда. Връщането на Крим в състава на Русия предизвика направо истерия. От наша страна обаче се запазваха надеждите „да се разберем“, бяхме въвлечени в „Минския процес“ и не искахме да видим как на украинска територия подготвяха армията и населението за война с Русия. Още по време на първото президентство на Тръмп беше отпочната икономическа война. Тръмпистите, вярно, се правеха, че са готови на споразумения, ако „предадем“ Китай. После вниманието беше отклонено от ковида, който по същество се предвиждаше да бъде използван като един от фронтовете на започналата война, но той се обърна срещу самия Запад.

Западът си постави за цел световен реванш. Русия стана първостепенен обект за постигането на тази цел. Ние закъсняхме с решителния отговор. Когато най-накрая започнахме през 2022 г., извършихме няколко грешки. Сред тях – недооценяването на намеренията на Запада да съкруши Русия като източник на започналия му исторически провал, за да се заеме след това с Китай и отново да потисне освободеното от СССР/Русия световно мнозинство („третия свят“ по старата терминология, Глобалния Юг по сегашната). Пропуснахме да забележим нивото на подготовка на украинския режим за война от страна на Запада и степента на обработка на населението – надявахме се, че там живее „нашият народ“.

Сред главните грешки беше това, че започнахме да воюваме с киевския режим, без да признаем, че основният противник и източник на заплаха е колективният Запад, особено европейските елити, които се стремяха да отклонят вниманието от собствените си провали и да вземат реванш за историческите си загуби през ХХ век. А най-голямата ни грешка беше непълното използване на най-важното оръжие в нашия арсенал – ядреното възпиране.

Във въоръжения конфликт, наречен „специална военна операция“, ние по същество приехме натрапените правила на играта – война на изтощение. Разчитахме бързо да спечелим противопоставянето с Киев. Но той е щедро подкрепян от покровители, които притежават в пъти по-голям икономически потенциал от нашия. Противоборството придоби окопен характер с (съществена) поправка за технологиите на XXI век.

През 2023 г. и 2024 г. ние все пак активизирахме ядреното възпиране, изпращайки няколко политически и военнотехнически сигнала и модернизирайки доктрината за прилагане на ядрено оръжие. Съединените щати, които нямаха намерение да воюват заради Европа (особено когато изплуваше възможността за ескалация до ядрено ниво, а следователно потенциално – и до американска територия), още при Байдън започнаха да се оттеглят от пряк сблъсък. Още повече че войната така или иначе им носеше изгода чрез преливането на пари и производства от Европа. Тръмп, говорейки за миротворчество, продължи същата линия – топлейки ръце на огъня на войната, но избягвайки риска от пряк сблъсък с Русия.

На този етап войната се води открито на два фронта.

Американците провокираха война в Европа.

Европейците се включиха в нея с пълна сила и дори започнаха да лидират в нейното разпалване. След това американците предвидимо запалиха Близкия изток под предлог за унищожаване на ядрения потенциал на Иран. За разширяване на „зоната на демокрацията“ вече и дума не става. Сметката (и то доста очевидна) е: разпространение на близкоизточния конфликт към Южна и Югоизточна Азия, и Северна Африка. Очакваното (и планирано) прекъсване на доставките на горива и торове неизбежно води до спад в производството на храни. Ще се дестабилизират и други региони. Паралелно с това Съединените щати прочистват своето „близко чужбина“ – превратът във Венецуела, блокадата на Куба.

Тръмп откровено се присмива не само на нормите на международните отношения, но и на елементарното благоприличие. Неговият подчертан отказ от досегашното лицемерие в известна степен дори предизвиква симпатия. Но е изключително трудно да се повярва в способността му да спазва договори. Още повече че тези, които ще додат след него, могат да се обърнат в съвсем друга посока. Да се разговаря с ръководството на велика ядрена държава е необходимо, но не бива да се хранят илюзии относно резултатите.

Зад световната война, която се разгаря пред очите ни, стоят и по-дълбоки причини освен стремежа към реванш. Това е изчерпаността на сегашната (вече дигитализирана) система на световния капитализъм, лишен от етични основи.

Той живее за сметка на безкрайния ръст на потреблението, което подкопава основата на човешкия живот – оттук и растящото замърсяване на околната среда, и измененията в климата. Безграничното потребление се усложнява от залога на максималния индивидуализъм, който отхвърля самата идея за мислещия човек, възприемащ себе си като подобие на Бога и стремящ се да служи на хората. В това се крие най-дълбоката причина за кризата на съвременната световна система.

Вашингтон се ръководи от отдавнашна стратегическа цел – да не допусне възраждането на Голяма Евразия. Особено сега – не просто под егидата на Русия в различните ? превъплъщения, от което англосаксонците се бояха по-рано, а вече на Русия и Китай заедно.

В Европа, в Близкия изток, скоро и в други региони на Евразия, а след това и в Африка целта е очевидна: дестабилизация. В случай на техен успех (който би бил плод на нашата глупост или слабост) – съкрушаване на Русия, за да се заемат след това с Китай и да възстановят системата на потисничество и експлоатация на световното мнозинство. Тъй като досега не са срещнали твърда съпротива, американците запалиха огъня на световната война, но си оставят отворени пътищата за отстъпление. Същевременно, под приказки за „духа на Анкордиж“, те искат да проточат противопоставянето в Европа, да продължат да изтощават Русия (да ? пускат кръв) и да прережат комуникациите и пътищата за доставка на енергийни ресурси за Китай. Попътно САЩ отново са се прицелили във военното превъзходство, увеличавайки с над 50% своя и без това гигантски военен бюджет. Ръстът е безпрецедентен от времето на Втората световна война насам.

Служебното поведение, жестовете и гримасите на Тръмп маскират същността на неговата политика, която по своему е рационална. Подобно поведение е много опасно, ако американците не почувстват твърд отпор. Досега Русия не отиваше към изостряне, дори се преструваше, че иска да се договори. Или наистина се е надявала? Мечтите за „скрита задкулисна сделка“ (договорняк) са неоснователни, като се има предвид общият курс на САЩ и тяхното вътрешно състояние. С кого да се договаряш? За какво? За това как страната, водеща срещу нас икономическа война, ще започне да помага на руското икономическо развитие?

Специалната военна операция започна да подкопава позициите на местните компрадори [1] и техните наемни служители. Но тя все още не ни е довела до пълното разбиране на същността на това противоборство. Въпросът не е в превземането на едно или друго населено място в Украйна, а в това кой ще победи в тази историческа схватка: Западът или ние заедно със световното мнозинство? Или в огъня на всеобща термоядрена война ще загине цялата съвременна, макар и несъвършена и дори на места деградираща човешка цивилизация?

С европейците (не с всички, но с мнозинството) положението е още по-лошо.

Техните елити изродиха морално, обедняха интелектуално и се намират в процес на бързо разложение, отказвайки се от почти всичко добро, което се асоциираше с понятието „Европа“. Проваляйки се по всички направления, те поеха курс към военна истерия, създадоха си изкуствен враг и дори се подготвят за война. Човек може да се присмива на опитите им да създадат военизиран европейски райх, подобно на плановете на германския генерален щаб в началото на ХХ век или на хитлеристите през 30-те и 40-те години. Едва ли ще им се получи. Но пари все още имат достатъчно, населението им все още е немалко, включително имигрантите от Азия, бедните от страните от Източна Европа и бежанците от Украйна.

Сегашният евроелит връща субконтинента към обичайното за него: безкрайните войни (включително две световни, разпалени в рамките на едно поколение), колониализма, расизма, серийните геноциди и антихуманните идеологии. Брюкселското или берлинското началство отново тласка континента към голяма война и самоубийство. Но това препускане към бездната завлича и останалите, включително и нас, ако не променим подхода си към войната, която Западът ни натрапи и натрапва на целия свят. Неговият залез не трябва да доведе до гибелта на човешката цивилизация и на Русия.

Необходимо е да се прекрати плъзгането на Европа не само към нова надпревара в конвенционалните оръжия, но и към увеличаване на ядрените потенциали. Русия трябва бързо да увеличи своя оперативен и стратегически ядрен арсенал, за да знаят жителите и управниците във Франция и Великобритания: ако Париж или Лондон се опитат да използват ядрено оръжие срещу Русия или да го предадат на някой друг, тези страни просто ще бъдат заличени от лицето на Земята, ще се изпарят. Разбира се, не дай Боже.

Ще повторя казаното в други материали: предвид стремителната деградация на евроелитите, ядреното оръжие на страните от Стария свят, които го притежават, трябва рано или късно да им бъде отнето. Когато тези две страни се сдобиха с ядрено оръжие, те бяха ръководени от отговорни и разумни хора. Такива там вече няма. Персони като Макрон не трябва да имат повече гранати в ръцете си. Още повече че при сегашната тенденция на деградация на евроелитите, на тяхно място могат да додат още по-безсмислени и безотговорни фигури.
Какво да се прави оттук нататък?

Влязохме в схватка със световно-исторически мащаб, която още в средносрочна перспектива заплашва с унищожение нашата страна и цялото човечество. Отговорът е очевиден: милитаризация, „отбранизация“ на нашето мислене, политика и икономика. Става дума не за безразсъдно хвърляне в безгранична надпревара във въоръжаването, както навремето направи СССР, а за това цялата идейна, икономическа и вътрешна политика да бъде насочена към това не просто да устоим, но и да победим в натрапената на човечеството световна война.

Сред триадата от мотиви, определящи живота и развитието на всеки човек и на човечеството като цяло – благосъстояние (икономика), състояние на духа (идеология) и сила (военни възможности) – на преден план излизат последните два. Икономиката е необходима, но тя отива на полагащото ? се място – да обслужва и подкрепя духа и силата на страната и народа. В близко бъдеще страната трябва да се управлява не толкова от цивилни, колкото от военни. Това вече се случва, като се има предвид ролята на кадрите от специалните служби в ръководните кръгове. Процесът трябва да се ускори.

Нашите китайски приятели, въпреки своята предпазливост и стремеж да отложат сблъсъка, вече взеха решения и започнаха да се подготвят за голяма война. Включително и за да я предотвратят. Натрупват се стратегически запаси, въвеждат се мобилизационни планове, обновяват се съответните слоеве [2] в ръководството. У нас подобна работа почти не се забелязва, ако не броим няколкото общонационални програми. Но дори и те не са насочени пряко към подготовка за война с цел нейното предотвратяване или бърза победа. Къде е например работата по укрепване на гражданската отбрана? А ние, ще повторя, сме първостепенната цел в разпалената световна война. Китай е цел от второ ниво. С него ще се заемат, когато отслабят или подкопаят Русия.

Трябва най-накрая – макар и със закъснение от век и половина – да се сбогуваме с еврофилията и западничеството. В сегашните и бъдещите обстоятелства тази линия на мислене и поведение е чудовищно остаряла. От Запада, където фактически властва „елитът на Епщайн“, ще идват не само военни заплахи и вражда, но и морална зараза и антихуманност.

Казаното не означава отричане на всичко добро, което ни даде петровската ваксинация с европейска култура. Не бива да отписваме и всички страни на Запад, на места там все още се проявяват елементи на нормалност. Не бива да заприличваме на западните елити, които нагнетяват тотална русофобия и вкарват обществата си в интелектуална и морална задънена улица.

Най-доброто от европейското трябва да се съхранява в нас и дори да се развива.

Но трябва най-накрая да разберем, че по природа ние сме не европейска, а велика евразийска държава-цивилизация.

Външните извори на нашата историческа духовна култура дойдоха от юг – от бляскавата Византия, Палестина, от мюсюлманския и будисткия свят. А основните политически външни извори са от Великата монголска империя. Крайно време е да разберем себе си, да живеем по свой собствен начин – така, както ни е отредено от историята и географията. Да виждаме света от центъра и севера на Евразия, а не от нейния западен израстък.

Труден, но насъщен въпрос е завръщането към най-доброто в човека – вярата, стремежът към висшия дух. Европейската цивилизация изкорени Бога от себе си. Ние пострадахме от същата болест, заемайки европейската комунистическа идеология, практиката на безбожие и атеизъм. Без вяра и надежда за по-добро в себе си, без съзнанието, че си част от историята, от своята страна и нейната култура, човекът се спуска до нивото на животинските инстинкти. Към това го тласка съвременната цивилизация на Запада.

Поради натрупаната горчивина от комунистическото единомислие, обществеността и част от управляващите елити започнаха да странят от думата „идеология“. Но великите страни не се създават без единен духовен стержен, без идейна платформа, а загубят ли ги – загиват. Историята е гробище за държави, изгубили такъв стержен. Не е нужно да се въвежда единна идеология или да се нарича така. Нека това бъде мечта-идея за Русия . Тя не може и не трябва да бъде задължителна за всички. Гражданинът на Русия разполага със свобода на мнението и избора, естествено, стига да не вреди на другите. Но придържането към определена идеологическа основа трябва да бъде задължително за тези, които претендират за правото да управляват и за обществено признание. Това е идеята за служенето: на семейството, обществото, страната и Бога. Вярата не може да се натрапва на невярващите, но е необходимо тя да се насърчава, включително чрез възпитанието от детството. Вярата в Бога – името Му не е толкова важно – е най-хубавото и човешко нещо в човека.

Трябва най-накрая да се избавим от магията на икономизма – било то в неговата марксистка или либерална трактовка. Ако признаваме абсолютния приоритет на икономическия интерес и наричаме човека „икономическо животно“, ние самите се принизяваме до това ниво.

В родната история – и в имперския, и в съветския период – е натрупан опит, елементи от който си струва да бъдат възродени съобразно новите условия. Без дългосрочно планиране и премислено администриране няма как да оцелеем, а още по-малко да победим в света на изостряща се геополитическа и геоикономическа борба. Но преди всичко, в новия модел на икономиката инициативата и личният интерес трябва да се съчетават със служенето, развиването на най-доброто в човека и опазването на природата на Земята. Великите руски мислители наричаха това съчетание „ноосфера“. Икономиката и бизнесът трябва да служат на човека и на Земята, а не да ги потискат, както се случва при съвременния капитализъм, загубил етичните си корени.

Освен идейна платформа е нужна и поредица от комплексни макропроекти, призвани да събудят творческата, съзидателна енергия. Първият сред тях е „Сибиризацията“ на Русия: пренасяне на центъра на идейното, икономическото и политическото развитие в руска Азия. Бъдещето е там. Западният воаяж трябва да бъде прекратен във възможно най-кратки срокове. Като се има предвид, че Европа се завръща „към себе си“ – към източника на войни и други беди, завойът на Изток и развитието на военните технологии са необходими и от военностратегически съображения. Движението към Сибир е възраждане на най-доброто в нашия национален характер. Още отсега трябва да се търси място там за Трета руска столица и да се прехвърлят на сибирските градове част от столичните функции.
Нужна е сериозна модернизация на външната и отбранителната политика

Първо.

Да се разбере, че дълбоките противоречия в световната система на стопанисване, които подкопават самата същност на човека, заплашват човечеството с гибел. Продължаването на сегашната полуполитика в Украйна, която заплашва страната с изтощение, може да подкопае започналите да се възраждат сила и дух на Русия.

Второ.

Разговорите за примирие в „духа на Аляска“ могат тактически да продължат, но с ясното съзнание, че дългосрочен мир и развитие са невъзможни без пресичане на опитите за исторически военнополитически реванш на Запада, чието острие отново става Европа. С модернизирана окопна война световна война не се печели. Може да се загуби или най-малкото да се погубят още стотици хиляди от нашите най-добри мъже, необходими за борбата и победите в предстоящия, изключително опасен и труден период от историята.

Трето.

Победоносното приключване на сегашната схватка в Украйна и най-вече недопускането на разрастването на световната война до глобално термоядрено ниво е невъзможно без качествено засилване на политиката на опора върху ядреното възпиране (устрашение). Споразуменията за съвместно управление на политиката на ядрено възпиране и стратегическа стабилност са полезни, но е време да спрем да говорим за „ограничаване на въоръженията“. Трябва да се интензифицира изграждането на ракети и други носители със среден и стратегически обсег, за да се възпрат западняците от опитите им да си върнат превъзходството.

Ядреното оръжие, при оптимално количество и правилна доктрина за прилагане, прави непостижимо и неядреното превосходство и спестява средства за конвенционални въоръжени сили. Нашите ракети „Буревестник“, „Орешник“ и хиперзвуковите средства за доставка трябва да убедят противника в безполезността на надеждите му за победа.

Трябва да се подготвя ново поколение оръжия, за да знаят американците предварително за принципната си неспособност да наложат волята си със сила. Нарастването и увеличаването на гъвкавостта на ядрените потенциали има за цел да напомни на всички, че велика ядрена държава не може да бъде победена чрез надпревара в неядрените въоръжения или чрез конвенционална, дори и дронна война. Разбира се, стига да избегнем масовото натрупване на ядрени оръжия, както правеха СССР и САЩ през 60-те години на миналия век. Тогава това беше безцелно, скъпо и опасно. Потенциалният противник трябва да разбере, че надпреварата във въоръжаването за тях е безсмислена и дори самоубийствена. По този въпрос си струва да се води диалог, най-малкото с американците. Дронните, биологичните и дори когнитивно-цифровите войни трябва да бъдат изпреварвани и предотвратявани чрез все по-твърда опора на оръжието, което унищожава самите инициатори на тези войни. Засега това е само ядреното оръжие – при готовност и способност то да бъде приложено достатъчно масирано.

За да се обуздае Вашингтон в случай на продължаване на сегашния курс на САЩ и Запада към разпалване на световна война, в доктрината за използване на ядрено оръжие и други видове въоръжения трябва да се вкара клауза за реална готовност за нанасяне на удари по американски и европейски обекти по целия свят, като се нанесат съответните допълнения в списъка с цели. САЩ и Западът са в пъти по-зависими от своите чуждестранни активи, бази и уязвими точки в логистиката и комуникациите, отколкото сме ние. Противникът трябва да почувства своята уязвимост.

Полезен е опитът от отбраната на Иран по време на американо-израелската агресия. Техеран започна да удря по уязвимите места на противника и той започна да отстъпва. Промените в доктрината и конкретното военно строителство в посока готовност и способност за нанасяне на асиметрични удари ще засилят ефекта на възпиране от авантюри и ще имат цивилизоващ ефект върху противника.

Струва си да се променят приоритетите на целите за нанасяне на изпреварващи удари – първо неядрени, а след това и ядрени (при крайна необходимост). Сред първите трябва да бъдат не само комуникационни центрове, командни пунктове, логистични центрове и военни бази, но и – което е важно – местата, където се събират елитите, особено в Европа, за да бъдат лишени от чувството за безнаказаност. За да се повиши достоверността на възпирането/устрашението, трябва да се интензифицира работата по създаването на конвенционални и ядрени боеприпаси, способни да проникват на голяма дълбочина, и те да бъдат изпитани. Неотдавнашното публикуване от нашето Министерство на отбраната на списъка с предприятия в Европа, произвеждащи оръжия за киевския режим, е малка стъпка в правилната посока.

Засилването на достоверността на заплахата от използване на ядрено оръжие е необходимо и за събуждането на европейските общества от „стратегическия паразитизъм“ – увереността, че няма да има война и че „всичко ще се размине“. Трябва да се върне на заблудените и забравили за войната и престъпленията на своите страни и народи през изминалите векове чувство за страх и самосъхранение.

Ясно е, че такава линия е абсолютно необходима по отношение на Германия. Страна, разпалила две световни войни и виновна за серийни геноциди, няма право на „най-силната армия в Европа“, а още по-малко на оръжия за масово унищожение. Ако тя посегне към тях, германските бюргери трябва да разберат, че самата им страна ще бъде унищожена, за да може никога повече от германска земя да не излиза заплаха за мира.

Четвърто.

Необходим е ред от промени в доктрината за прилагане на ядрено оръжие. Трябва да се фиксира, че в случай на агресия от страна на държава или група държави, притежаващи по-голям от нашия икономически, демографски и технически потенциал, руското военно командване е длъжно да приложи ядрено оръжие. Трябва да се започне с провеждането на серия от ядрени изпитания (не е ясно защо чакаме американците да ги започнат първи – пак ли искаме да се харесаме на някого?). След това трябва да последват удари с конвенционални боеприпаси по логистични центрове, командни пунктове и символични цели. Ако не се спрат или започнат да отговарят по цели на територията на Русия – да последва серия от групови ядрени удари с мощност, по-голяма от тактическата, по военни бази и ключови промишлени обекти. Ако врагът не капитулира, трябва да сме готови за ескалация на следващото ниво.

Опората върху ядреното възпиране (устрашение) е необходима и за предотвратяване на войната с дронове. Отговорът трябва да бъде съкрушителен. Ако например от територията на Украйна и съседните страни след евентуални мирни споразумения или дори капитулация отново полетят ракети или безпилотни апарати, онези, които стоят зад операторите на дронове, трябва да знаят, че възмездието – включително и ядрено – ще бъде насочено срещу тях. Тогава те самите ще започнат да преследват потенциалните провокатори.

Пето.

Освен военнотехническите мерки и доктриналните промени, за качествено повишаване на достоверността на заплахата си струва да се предложи на Върховния главнокомандващ незабавно да назначи Командващ на Европейския театър на военните действия. Това трябва да бъде боен генерал с правото и задължението да приложи в случай на необходимост ядрено оръжие, ако останалите мерки не проработят. За Върховния главнокомандващ остава стратегическото ниво на водене на военните действия.

Шесто.

Крайно време е да се откажем от изгодното на първо място за американците твърдение, че в една ядрена война не може да има победители, а ако се използва ядрено оръжие, това ще доведе до неизбежна ескалация до глобално термоядрено ниво. Това противоречи на елементарната логика и на конкретните военни планове. Не дай Боже да се стига до използване на ядрено оръжие. Ще загинат невинни, ще рухне и спасяващият човечеството мит, че всяко негово прилагане води до всеобщ Армагедон. Но в една ядрена война – особено в гъсто населената и морално слаба Европа – може да се победи.

Ще се повторя: прилагането на ядрено оръжие е велик грях. Но де факто отказът от неговото прилагане е не по-малък грях, тъй като той проправя пътя към разширяването и задълбочаването на започната от Запада световна война. Ако тя не бъде спряна, във всеки случай ще доведе до гибелта на човечеството, а по пътя към това – до изтощението и дори гибелта на нашата страна.

Седмо.

Паралелно с превтасалата необходимост от модернизация на ядрените сили, и особено на доктрината за тяхното използване, е необходимо спешно да се предприемат редица стъпки. Трябва да се помогне на Иран да устои и да победи, като за целта се обединят усилията с Китай. Да се предложи на страните от Близкия и Средния изток да ускорят движението към създаване на регионална система за сигурност с гаранции от Русия, КНР и евентуално Индия и Пакистан. Тези държави, за разлика от САЩ и техните сателити, са жизнено заинтересовани от стабилността на региона и на цяла Евразия.

Осмо.

Като се има предвид общата изострена опасност през предстоящите две десетилетия и опитите на Запада да вземе реванш, си струва да се разгледа въпросът за сключване на временен (за около десет години с възможност за удължаване) отбранителен съюз с КНР. Той е полезен както за спиране на реваншистите, така и за това братският Китай да не чувства необходимост да се изравнява в стратегическата ядрена сфера със САЩ и Русия. Ядрен потенциал, равен на руския, при преимущество на Китай по останалите видове съвкупна мощ (икономика, демография), може да породи страхове и подозрения у бъдещите ръководители на Русия. Това не е нужно нито на руския, нито на китайския народ.

Предложените стъпки, които са остро и незабавно необходими, се надяваме да бъдат достатъчни, за да се спре обезкървяващото страната ни противопоставяне и най-важното – плъзгането към глобална катастрофа, както и да се спечели разпалената световна война чрез подкопаване и отблъскване на реваншистите. Това е неотложна задача от световно-историческо равнище. Ако не я решим, потомците (ако изобщо останат такива) и Всевишният няма да ни простят умствения мързел и страха.

На Русия бяха дадени двадесет години без война.

Но сега навлязохме в десетилетия на войни и конфликти.

Трябва да побеждаваме в тях, спасявайки себе си и човечеството.