Украйна и Русия са в състояние на конфликт в продължение на много години. През 2014 г. сблъсъкът между тях се оказа анексирането на Крим от Русия, който бе „подарен“ на Киев през 1954 г. от съветския лидер Никита Хрушчов по времето на СССР. Това беше повратен момент за двете държави, началото на една необявена война.
Войната между украинците и проруските и сепаратистките сили в Донбас (съкратено от Донецки басейн), никога не е приключвала официално. До ден днешен около 14 000 души са убити в конфликта и приблизително 1.5 милиона са разселени, въпреки че накрая нито една от страните не постига надмощие.
А днес се намираме в най-голямата криза в новата история на Европа след ВСВ.
В последните месеци руският президент два пъти даде заповед за подредбата на армия от над сто хиляди войници на границата на Украйна. Русия отрича да е планирала инвазия, но руските власти поставиха ултиматум към Запада – на Украйна и други бивши съветски републики да бъде забранено да стават членове на организацията НАТО и да не получават военна помощ.
В настоящата ситуация България заема тиха и пасивна позиция, но според експерта по сигурност и международни отношения Димитър Гърдев България няма да участва във военни действия. Според него, държавата ни няма основание да се намесва.
Журналистът Чавдар Стефанов предвижда затихване на напрежението. Но той пояснява и че „най-опасният вариант е Русия да продължи сегашната си политика по ръба на ножа.“ Експерти обявяват, че не е изключена инвазия, ако има нови и по-големи провокации.
Според проучване на БГНЕС, от общо 2036 гласа, 70% смятат, че това е пореден епизод от борбата за влияние между Русия и САЩ и до военен конфликт няма да се стигне. 18% очакват нахлуване на Русия в Украйна и светкавичен отговор от НАТО, а 13% не се вълнуват от развитието на ситуацията, стига България да не пострада.
Твърди се, че руската войска от 130 000 не е достатъчна за пълномащабна военна операция, тъй като съставът на украинската армия е от 180 000 души, като могат да се мобилизират още 150 000 запасняци. Но това не значи, че Русия не е готова да отговори със сходен брой военни.
Бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев коментира, че ако се завземе още от територията на Украйна, това означава отслабване и дестабилизация на страната.