Румен Радев и надеждата за различно бъдеще

Георги Миланов

В последната година, малко преди да навърши 63 години, Румен Радев получи няколко подаръка от съдбата (макар, че какво е съдбата, ако не продукт на собствени усилия, убеждения и визия), но, уви, не всички са чак толкова бляскави.

На първо място – Радев получи своето място в историята. Той стана първия президент, който напусна поста си преждевременно, но не като дезертьорство, а като висша отговорност за бъдещето на държавата.

Радев хвърли оставка, създаде партия и на изборите успя да разруши наложеното от 27 години насам правило, че нито една политическа формация не може да получи пълно мнозинство. Той го получи.

И това не е продукт само на „умората“, „изтощението“ и „омерзението“ на хората както се опитват да го представят телевизионните анализатори из баналните втръснали блокове.

Това беше доверие в един човек, който за годините си в политиката не просто не направи нито една грешка, а показа идейна последователност и успя да стане съсредоточие на надеждата за една различна България.

Онзи миг в който Радев излезе с юмрука през 2020 година не беше спонтанен или кризисен пиар.

Това беше трансформиращия миг в който всички, които протестираха разбраха, че алтернатива има, че България няма до безкрай да се дави в корупционните схеми на статуквото, че по върховете на властта има кой да ги чуе и да бъде на тяхна страна.

Това е подарък, който никога няма да бъде отнет на Румен Радев.

Няма друг политик, който да се е задържал по снежните висини на управлението толкова време и доверието към него да е останало на толкова високи нива.

Това не е случайност, не е аномалия, не е изкривяване.

Това качество на личността. Личност, която носи надежда.

Разбира се, на 62-ия си рожден ден миналата година Радев едва ли е знаел какво ще завари в държавата.

Той стана премиер и се изправи пред истинската финансова катастрофа на виновното минало – празна хазна, европейска процедура по свръхдефицит, неплатените сметки на олигархичните схеми, съучастническото мълчание на всички останали партии за трагичното състояние на държавата и един политически картел, който не иска да допусне никаква промяна.

Пред Радев изскочиха като подводни мини подлостите на миналите правителства във външната политика, във вътрешната сигурност, в армията.

И всичко това на фона на хора, които искат бърза промяна, защото животът е само един, а народът от години е лъган, че ще живее по-добре, но тази надежда все бе отлагана за неясното бъдеще.

С други думи на този свой рожден ден Радев едва ли ще отваря шампанско и ще полива със съмишленици радостното събитие.

Но дори и тази отговорност е подарък за него.

Защото, ако има човек, който може да преведе България през тези проблеми, това е именно той.

Не приемайте това като елементарен комплимент или опит надуване на розови вувузели.

Това е осмислено разбиране, което идва от ежедневно наблюдение.

Радев има железните нерви на въздушен ас, непоколебимостта на истински военен командир, устойчивостта на човек, закален в достатъчно обществени сблъсъци и идейният огън на човек, който знае какво трябва да направи.

Това беше рецептата за военния му и политически успех. Той не символизира „здравата ръка“, както си мислят мнозина.

Радев е символ на компетентността, честността и най-вече на отговорното поведение пред избирателите.
Той можеше да бъде най-големия популист на българската политическа сцена, да бъде бляскаво ефектен и медийно напомпан.
Но той съвсем целенасочено избра да направи експертна кампания в която да не използва политическа пиротехника, а да бъде реалист и глас на разума.

Може би заради това най-смисленото пожелание, което можем да отправим към него е – нека на другия си, 64 рожден ден, той да в състояние да си направи равносметката: „запушихме дупките на предишните и оправихме кашите – вече е време да изградим различното бъдеще“.

Ако някой има енергията да се справи с всички бомби и проблеми на миналото, това е Румен Радев.

„Истината за човека не се крие в социологията, а в биорграфията“, бе казал Робърт Пърсиг.

Е, при Радев е точно така. Биографията е гаранция, че различното бъдеще е зад ъгъла.

И, че то ще е по-добро.

Честит рожден ден, господин премиер!