След обстойни прегледи и изследвания, от Пирогов заключиха, че детето не е гладувало, нито е консумирало диворастящи плодове, тъй като кръвните му показатели са на човек, приемал калорична и пълноценна храна.
Александър беше в неизвестност 8 дни, като малко преди 9-ия, беше открит от двама доброволци, в труднодостъпна местност край Радомир. Откриването на Сашко, в това добро състояние, зарадва всички жители на Перник, които се отдадоха напълно на каузата да го намерят жив и невредим. След еуфорията, по повод появата на малкия герой, обаче се породиха множество въпроси, които не трябва да остават без отговор.
Как се оцелява в гората, на минусови температури 8 дни, от дете на 12 години? Тук няма да споменаваме аутизма, защото намираме децата с тази „диагноза“ за свръх способни и умни, но все пак деца. Те имат своите страхове и притеснения, а нека не забравяме и дивата среда, в която Сашко е открит – пълна с хищни животни, чиито глад не се контролира от морални норми и за тях е без значение дали храната им е друго диво животно или дете!
Колкото и да не ни се иска да вкарваме сиви мисли, в един момент, озарен от заря и шампанско, не можем да не допуснем, че случаят намирисва на престъпление, което лежи на комуникативните дефицити, които има детето.
Истината е някъде там и като олио във вода, винаги изплува рано или късно. Добре е да се знае, че децата с аутизъм много добре знаят как да комуникират, просто го правят, когато сметнат за нужно! Същото в даден момент, ще се случи с Александър и той ще разкаже на „неговия човек“ всичко онова, което е изживял през онези 8 дни!
Снимка: Интернет