Президентът Тръмп загуби войната с Иран

Редакционна статия на „Ню Йорк Таймс“

Предварителното споразумение, слагащо край на четиримесечната война на президента Тръмп с Иран, е добре дошло, но носи със себе си сурови истини.

Г-н Тръмп извърши ужасна грешка, като започна тази война. Той я ръководеше безотговорно и в открито неподчинение на закона.

Съединените щати излизат от нея по-слаби — във военно, дипломатическо и икономическо отношение — и ще плащат стратегическата цена години наред.

Детайлите около сделката все още не са ясни, но обявената рамка подсказва, че г-н Тръмп е постигнал съвсем малко от условията, за които настояваше, че ще извоюва.

Това е унизително падение за него и за нацията, която ръководи.

Откакто войната започна, той твърдеше, че Съединените щати ще постигнат „пълна и абсолютна победа“ и че Иран трябва да се съгласи на „безусловна капитулация“. Той намекваше, че ще се стигне до смяна на режима. Заяви, че на Иран няма да бъде позволено „никакво обогатяване“ на уран и че „Съединените щати, съвместно с Иран, ще изкопаят и премахнат всички дълбоко погребани“ ядрени материали, близки до оръжеен клас, с които страната вече разполага.

Нищо от това не изглежда вярно.

Хардлайнерското правителство на Иран остава на власт.

Спецификите на ядреното споразумение очевидно ще бъдат договаряни през следващите два месеца, но условията изглежда ще наподобяват тези от сделката през 2015 г., която президентът Барак Обама договори, а г-н Тръмп анулира през 2018 г. Тогава той нарече споразумението на Обама „най-лошата сделка в историята“ и каза, че тя поставя Иран на „пътя към ядрено оръжие“. Той я критикуваше, че не е успяла да принуди Иран да спре подкрепата си за терористични групировки като Хамас и Хизбула, както и за отслабването на икономическите санкции.

И въпреки това, неговата разрушителна война изглежда ще го остави с подобно споразумение.

Най-голямото му постижение в рамката за прекратяване на огъня е очакваното отваряне на Ормузкия проток за глобалния корабоплавателен трафик, което в крайна сметка ще намали цените на енергията и други стоки. Това, разбира се, е просто връщане към предвоенното статукво.

Иран затвори протока в знак на възмездие, за да нанесе щети на глобалната икономика и да засили политическия натиск върху Съединените щати.

Ходът проработи и лидерите на Иран сега разбират, че държат мощно икономическо оръжие.

В крайна сметка Иран се очертава като стратегическия победител в четиримесечната война. Страната наистина понесе сериозни загуби, включително голяма част от военноморския си флот, военновъздушните си сили, военно-промишления си капацитет и политическото си ръководство — включително върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит в първия ден на войната.

С края на войната обаче ръководството на Иран може да започне да се възстановява.

Съединените щати от своя страна изглеждат по-слаби в очите на света.

Американската армия се оказа неспособна да смаже далеч по-малък противник, дори и след като изразходва голяма част от своите прецизни ракети с голям обсег и прехващачи.

Този изход уврежда способността на страната да възпира други потенциални противници.

За да започнат да поправят щетите, за Съединените щати би било разумно да възстановят съюзите си в Европа, Близкия изток и Азия, които бяха обтегнати от военните и икономическите последици от войната. Пентагонът също така ще трябва да се модернизира и да се подготви за войните на бъдещето.

Нито едно от двете не е вероятно да се случи при президента Тръмп.

Преди началото на американската и израелската атака на 28 февруари, ръководството на Иран беше преживяло две и половина мизерни години.

Правителството беше далеч по-слабо, отколкото преди нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. от страна на Хамас — организация, която Иран дълго време финансираше и консултираше. В отговор на това нападение Израел значително отслаби Хамас и Хизбула (друга прокси групировка на Иран). В Сирия един кръвожаден, подкрепян от Иран диктатор падна, докато лидерите на Иран направиха твърде малко, за да го спасят. Израел и Съединените щати разобличиха противовъздушната отбрана и ракетната програма на Иран като хартиен тигър, когато бомбардираха иранските ядрени обекти миналото лято, връщайки програмата му назад. През цялото това време иранската валута продължаваше да се срива, а икономиката му беше в руини. В края на миналата година иранците излязоха по улиците на протест, а режимът отговори, като изби хиляди, ако не и десетки хиляди от тях.

Всички тези проблеми остават и Иран все още е по-слаб, отколкото беше преди три години. Но войната му даде лостове за влияние, каквито нямаше в началото на 2026 г. Режимът му демонстрира, че може да оцелее при вълни от атаки от страна на двата си най-големи врагове. Лидерите му не трябваше да се отказват от ядрените си амбиции.

И те научиха, че останалата част от света изглежда не желае да използва военна сила, за да отвори отново Ормузкия проток.

Ако Иран реши да затвори протока в някакъв момент през идните месеци или години, какво ще направи г-н Тръмп в отговор?

Излагаме тези факти без никакво удоволствие. Иран беше и си остава сила на злото. Той репресира собствения си народ, особено политическите дисиденти, жените, ЛГБТК+ хората и религиозните малцинства. Той е световен лидер в мъченията и екзекуциите и финансира тероризма в своя регион и далеч извън него. Лидерите на Иран докараха до просешка тояга страна, в която доходът на глава от населението беше над средния за света още през 70-те години на миналия век.

Изключителната бруталност на режима трябваше да бъде причина Съединените щати да помислят внимателно и да планират предпазливо всяка война. Историята на съвременните американски войни, особено в региона на Иран, е пълна с високомерие, което зачева поражения. И все пак г-н Тръмп пренебрегваше разумното планиране на всяка крачка.

Той прие розовите оценки на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който прогнозираше, че иранският режим бързо ще падне. Г-н Тръмп отхвърли мненията на своите съветници, които му казваха, че прогнозата на Нетаняху е нелепа. Г-н Тръмп пренебрегна Конституцията и отказа да поиска одобрението на Конгреса за войната. Той не изслуша европейските и азиатските съюзници, които се противопоставяха на неговата война. Той не успя да планира очевидната способност на Иран да затвори Ормузкия проток. Той отправяше заплахи за унищожаването на иранската цивилизация, които постигнаха единствено накърняване на моралния авторитет на Америка.

Заради греховете си сега той се съгласи на мирна рамка, която целият свят разбира като поражение за него.

Това е крачка назад и за Америка.