Прави ли Тръмп Латинска Америка отново велика?

Дясна вълна залива региона и това не е добра новина

Белен Фернандес

Катастрофалната война с Иран и продължаващият провал в сдържането на Израел донесоха на американския президент Доналд Тръмп сриващ се рейтинг и нарастваща обществена враждебност у дома.

И все пак има една област от неговата външна политика, която може би му служи за утеха: Латинска Америка.

През последните година и половина множество десни лидери дойдоха на власт в региона чрез изборни победи, за които Тръмп горе-долу си приписва лични заслуги. Тези лидери изглеждат силно амбицирани да улеснят възраждането на американското влияние в това, което Тръмп с присъщата си надутост нарече „доктрината Донроу“.

Това, меко казано, не е страхотна новина за обикновения латиноамериканец.

Достатъчно е само да се хвърли поглед към дългогодишната история на сътрудничество между САЩ и десните латиноамерикански режими в привиднената борба срещу лявата политика и „наркотерор“, за да се предположи, че това, което предстои, ще доведе до множество цивилни жертви.

В Колумбия например, където крайнодесният милионер, бизнесмен и бивш адвокат по наказателни дела Абелардо де ла Есприела тъкмо встъпи в длъжност, досегашният опит на САЩ да наливат купища пари в една убийствена армия, тясно свързана с десни паравоенни формирования, доведе до доста кръвопролития. И знайте ли какво: Де ла Есприела натрупа част от адвокатското си състояние, защитавайки паравоенни лидери.

Освен че очарователно е обещал да „разпори“ левицата, де ла Есприела е обзет от манията да стартира фракинга и да преследва други екологично разрушителни проекти.

Компанията от латиноамерикански привърженици на Тръмп включва и фигури като аржентинския Хавиер Милей – героят с уникална прическа, махащ с резачка, чиято партия се представи блестящо на октомврийските междинни избори, след като Тръмп обвърза спасителен заем от 40 милиарда долара за страната именно с такъв изход на вота.

Решението на Милей да заличи социалните помощи изпрати милиони аржентинци в бедност и наводни улиците на Буенос Айрес с бездомници.

Междувременно през януари десният бизнесмен Насри Асфура пое президентството на Хондурас след заплахата на Тръмп да спре помощта за малката централноамериканска нация в случай, че Асфура загуби изборите – още един чудесен пример за работеща демокрация. Както можеше да се очаква, така наречените мерки на Асфура срещу престъпността само разпалиха насилието в страната.

Регионалната победна серия на Тръмп се разпростря и върху Чили, където през 2025 г. той подкрепи в крайна сметка триумфиращия кандидат за президент Хосе Антонио Каст, почитател на скандалния чилийски диктатор Аугусто Пиночет. В едно от първите си действия като президент Каст лично инспектира началото на кампания за копаене на окопи по границите на Чили.

След това са Даниел Нобоа от Еквадор, Найиб Букеле от Ел Салвадор и Кейко Фухимори от Перу – самата тя дъщеря на друг покойен диктатор – всички те възприели в различна степен онази стратегия на „желязна ръка“ срещу престъпността, която абсолютно по никакъв начин не адресира нейните основни причини.

Самият американски президент има основателни причини да бъде доволен от тази група сродни по дух лидери в самообявения „заден двор“ на Вашингтон. Първо, всички те са единодушни, че управлението трябва да бъде от богатите и за богатите – основополагащ принцип на тръмпизма. Най-общо казано, новите латиноамерикански лидери са закромни фенове на стария подход за „сурово отношение към престъпността“, който обикновено води до това много бедни хора да бъдат вкарвани в затвора или избивани, а основните права – премахнати.

Освен това много от тях споделят склонността на Тръмп към ксенофобията като зрелище и представянето на мигрантите като изкупителни жертви за вътрешните проблеми.

Разбира се, ангажирането на хората с предполагаеми екзистенциални заплахи като имигрантите и наркотерористите е доста добър начин да бъдат разсеяни от факта, че нямат пари или права – и че техните управници натрупват огромни състояния за тяхна сметка, като същевременно унищожават околната среда и извършват всевъзможни други злодеяния. Кой има нужда от здравеопазване, когато има толкова много мегазатвори за строеж?

В стремежа си да „направи Америка отново велика“, Тръмп без съмнение дава звезден пример за останалата част от двете Америки, като надзирава унищожаването на гражданските свободи – политика, която на практика даде на служителите на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) на САЩ пълна свобода да отвличат международни учени и активисти, както и да застрелват смъртоносно американски граждани.

Освен това доклад от август на демократичните членове на Съвместния икономически комитет към Конгреса на САЩ установи, че Тръмп е прибрал 2,2 милиарда долара през 2025 г., утроявайки доходите си, „докато американските семейства са загубили 219 милиарда долара“ и са се сблъскали с „по-високи разходи за ежедневни стоки от първа необходимост“.

Някои наблюдатели описаха настоящите политически тенденции на юг от границата като „тръмпификация на Латинска Америка“ и „оранжева вълна“, помитаща региона – макар че социопатията, ксенофобията или плутокрацията всъщност не са нищо ново където и да е в това полукълбо. Наистина, както републиканските, така и демократичните режими в САЩ исторически с готовност са си партнирали с репресивни латиноамерикански правителства, които избиват селяни и други хора, стоящи на пътя на корпоративния капитализъм.

Сега, когато Колумбия си е отново в имперското лоно след четири години ляво управление при Густаво Петро – който вършеше досадни неща като опити за намаляване на вътрешното неравенство и осъждане на подкрепяния от САЩ геноцид на Израел в ивицата Газа – северният колумбийски град Меделин ще служи като щаб на общоконтиненталната инициатива за сигурност на Тръмп „Щит на Америка“ („Shield of the Americas“).

Може би това е напълно логично предвид настояването на де ла Есприела, че САЩ и Колумбия са обвързани от своята „обща съдба да защитават западната цивилизация в цяла Америка“.

Разбира се, маниакалната милитаризация на полукълбото от страна на САЩ под прикритието на „сигурността“ също не е нещо ново. И докато Тръмп и неговите съюзници са заети да правят Латинска Америка отново велика, изглежда пределно ясно, че западната цивилизация няма да стане по-цивилизована в близко време.