Потрес в зелено

Юлия Ал-Хаким

Болшинството от хората, които ще гласуват за Радев – позволявам си да направя това обобщение – ще гласуват за него от леви и патриотични подбуди – защото в продължение на 9 години слушаха Радев от паметника на Шипка как го “забива” на безродниците в изпълнителната власт. Докато Борисов им говореше за Брюксел, Радев им говореше за национално достойнство, за патриотично непокорство и намекваше, че той е говорител на българския суверенитет. После служебните кабинети на Радев, незабелязано за всички продадоха този суверенитет с лекота – поръчаха нови F16 (къде отиде онзи Радев, който искаше евтини и изгодни Грипени?!), поръчаха американско гориво от Уестингхаус за АЕЦ Козлодуй – това не бяха решения, взети от конкретните временни служебни министри, напротив, сделката е станала на ниво държавен глава-САЩ. Да, в политиката е така – като те огънат отвън, не можеш да мърдаш много, освен ако не си Иран – държава с непоклатима идеология, неограничени петролни залежи, хиперзвукови ракети, изключително мотивирана и многобройна армия, и съюзници като Китай и Русия – всичко онова, от което България се отказваше в последните 35 години – независимост, силна армия, държавност и идеология, връзки с Русия и Китай. България не може да мърда много във външнополитически план и Радев го знае отлично. И не прави и опит да “мърда”, както показаха и служебните му кабинети, обявили пълен курс за влизане в еврозоната от 1-ви януари 2026-та. Но въоръжен с брилянтните левичарски речи на Иво Христов, Радев успя да напипа това, което българите в своето мнозинство искат да видят и чуят, и което им липсва безумно много – поне един български политик да им говори балансирано, но искрено, за национален суверенитет. Проблемът е, че една птичка пролет не прави. Един Иво Христов не може да бъде димна завеса за богаташките автомобили, спрели на паркинга на НДК при представянето на програмата на Радев. Баба Донка от Каспичан ще гласува за Радев, защото се е влюбила в речите му от Шипка, а ще получи поредния десен проект със зализани юпита и мастити бизнесмени. Така е в политиката – едно поръчваш по каталог, друго пристига. Даже няма да броим хората на Доган в листите на Радев (откога Доган, главният разпределител на порциите на Прехода, стана положителен герой, кой и кога му подписа амнистията?! Това, че Пеевски го измести от мястото му, оневинява ли Доган за каквото и да било?!), както и номадстващи бивши кадри на ГЕРБ и на БСП – вечни кариеристи с нестихващ апетит за постове, които трябва да накарат левите избиратели да се доверят на Радев. И тук-таме някой и друг от протеста – още през декември като им четях постовете, знаех, че тези напъни не са от идеализъм, а са интервю за работа 🙂 И този техно, евробюрократичен, антисоциален, богаташки, конюнктурно реваншистки сбирщайн от куцо и сакато ще ни води към прогрес.

Към потрес по-скоро.

Потрес в зелено.