На 24 май, празник на българската просвета и култура и на славянската писменост, ви предлагаме пет любопитни факта за нашата азбука.
Знае се, че глаголицата е създадена около средата на девети век, а към края му е измислена и кирилицата. Малко хора обаче знаят, чедвете азбуки продължават да си се използват паралелно за държавни и религиозни документи до 10-11 век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата.
В оригиналния си вариант кирилицата, създадена от Св. Климент Охридски, има 44 букви.Днешната ни азбука има само 30. За сравнение – в латиницата днес има 26 букви, а в далечното минало е имало само 21.
Името на всяка буква в азбуката ни през онези години значело нещо, за да бъде запомняна по-лесно. Например, А – „аз” (аз), Б – „буки” (букви), В – „веди” (знам), Г – „глаголи” (думи, говоря), Д – „добро” (добро) …
Думата „азбука“ е дошла от първите две букви „аз” и „буки”. По същият начин се е образувала и английската дума alphabet (алфабет), която идва от гръцкото „алфабетос”, съответно от буквите „алфа” и „бета”.
Кирилицата се използва не само в славянските езици. Примери за това са например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.