Новият холдинг касичка

Досега Държавната консолидационна компания (ДКК) имаше една-единствена функция – да се заобикаля законът. Според внесените още по време на Тройната коалиция правила постъпленията на държавата от приватизация трябва да отиват в Сребърния фонд. Финансовият министър в първия кабинет „Борисов“ Симеон Дянков обаче реши, че има нужда от тези пари текущо и вместо да тръгне с непопулярната идея да променя закона, реши да го финтира – държавните дружества се прехвърлят в ДКК, тя ги продава, а парите дава като дивидент на държавата и те чисто формално не са приход от приватизация.

Затова и фактът, че без много публични обосновки от началото на годината Министерството на икономиката е апортирало участието си в 12 дружества в ДКК, сред които най-съществено е „Ел Би булгарикум“, звучи на първо четене като потайни стъпки към приватизация. Още повече че цитираната компания, продаваща права за ползване на марките си българско кисело мляко по света, и някои от другите предприятия, са в забранителния списък.

В случая обаче целта е друга и от ведомството потвърдиха, че дружествата няма да бъдат приватизирани. „Министерството на икономиката предприе действия за създаване на значим единен орган по управление на държавното участие в дружествата на подчинение на министерството. Тази практика е позната в редица държави. По този начин се създават възможности средствата, които генерират компаниите, да бъдат използвани за нови инвестиции“, обясниха от ведомството, ръководено от Божидар Лукарски.

Според информация на „Капитал“ основната причина за насочване на активи в ДКК е да може те да се ползват за обезпечение и така холдингът да се финансира. Или нещо като репликиране на идеята за Българския енергиен холдинг, само че изграден в голямата си част от разнородни огризки от неприватизирани и едва кретащи дружества, чието съществуване само по себе си в много от случаите няма особена логика. А първото проявление на новата стратегия вече е ясно и също е противоречиво – национализацията на военно-ремонтния завод „Авионамс“.

Холдингът на останките

Кошницата от придобивки на ДКК определено не е бляскава. Ако има звезда в него, това определено е „Ел Би булгарикум“. Компанията има 18.5 млн. лв. приходи от дейността за 2015 г., което е 8% ръст спрямо 2014 г. Над 10 млн. лв. от тях идват от продажба на лицензи, технологии и право за ползване на марки за българско кисело мляко с японската Meiji и финландската Valio. Останалите са основно от собствено производство на вътрешния пазар, част и през собствени магазини в София и Видин, където са и производствените бази на „Ел Би булгарикум“. Компанията се занимава и с развойна дейност, като култивира нови поколения закваски, а има и лаборатория за изпитване на храни. Практически дружеството няма дългове, а печалбата почти се удвоява до близо 2.6 млн. лв. Данните за първото тримесечие на 2016 г. също показват ръст.

Друго дружество с по-съществени приходи е НИТИ-Казанлък, което е развоен център за военни изделия, който има и собствено производство. Държавна лаборатория „Българска роза“, макар и без много приходи, са сравнително важни за сектора си, тъй като дружеството анализира иокачествява етерични масла за частните производители. Аналогична е и дейността на Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, който има лаборатория, издаваща акредитации.

Останалите попълнения обаче трудно могат да се похвалят с резултати. Някои са в ликвидация, а други са с минимални приходи и хронично на загуба. Доколкото имат някаква стойност, то са остатъчни активи, и то често по стари оценки. При апорта всички компании са оценени просто по стойността на собствения капитал на общо около 35 млн. лв., като така след поредицата операции капиталът на ДКК се вдига от 8.9 на 44.7 млн. лв.

От приватизация към национализация

„Дружеството „Ел Би Булгарикум“ и „Държавна лаборатория Българска роза“ остават в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол и няма да подлежат на продажба. Министерството на икономиката не предвижда и инициирането на промени в ЗПСК, които да засягат статута на двете дружества. По същество нищо не се променя по отношение на собствеността на дружествата, те остават държавни и няма да подлежат на приватизация“, уверяват от Министерство на икономиката.

В потвърждение на това са и последните действия на ДКК. Тя е използвала поне част от участията си като обезпечение, за да изтегли кредит от държавната Българска банка за развитие, който й е необходим, за да придобие военно-ремонтния завод „Авионамс“. Дружеството, някога част от империята на собственика на КТБ Цветан Василев, беше предложено на търг от частен съдебен изпълнител на 10 май заради задължения на собственика му „Хедж инвестмънт България“ към фалиралата банка. Търгът беше спечелен от ДКК на минималната обявена цена – малко под 29 млн. лв. Единственият друг кандидат е бил собственикът на „Хедж инвестмънт Бългрия“ EFV International Financial Ventures, офшорка, която не е сигурно под чий контрол е в момента. Тя е предложила по-висока цена от около 40 млн. лв., но не е осигурила нужния за целта депозит и затова е отстранена от надпреварата.

Според договор за залог, публикуван в Търговския регистър няколко дни по-рано, на 5 май, ДКК е изтеглила до 37 млн. лв. заем от ББР при SOFIBOR + 4 процентни пиункта (но не по-малко от 5%) лихва. Не е ясно дали е усвоена цялата сума, или само нужните за покупката на „Авионамс“. За целта е заложено предприятието на ДКК, наличностите му по сметки, вземане за 1.25 млн. лв. от „Бългерин еъруейз груп“ по цесия, ипотекирана е и централата му.

Освен това в последващите дни са вписани и залози на участията на ДКК в три от новите му придобивки. Това са споменатите Държавна лаборатория Българска роза и Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, както и „Овча купел“ ЕООД (от приватизацията на което АП планираше да получи няколко милиона тази година).

Така крайната равносметка от операцията е, че Министерството на икономиката чрез ДКК залага активи, а водената от Министерството на финансите ББР дава 29 млн. лв. за национализацията на едно предприятие, като парите ще се озоват като крайно във фалиралата КТБ, а от нея – в голямата си част във Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на гарантираните депозити е най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв. вземания.

Логиката за държавата

Целият този водовъртеж от пари между квазидържавни структури не дава сигнал за някаква структурирана и ясна стратегия, а по-скоро за набавяне на средства, където е възможно.

В национализацията на „Авионамс“ има минимална доза логика. Според източник, запознат със сделката, търговските банки по принцип имат рестрикции да финансират компании от военнопромишления комплекс като „Авионамс“. Затова след затварянето на КТБ, която ги беше взела под крилото си, оръжейните компании изпаднаха в сериозни затруднения. Това личи и от последния отчет на ДКК, според който компанията е отпуснала 1 млн. лв. заем на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“ към вече дължимите 2.5 млн. лв. Все пак частните заводи от сектора – като „Арсенал“, „Емко“ и „Аркус“, явно намират банки, от които да се финансират. Така че връщането на бившето дружество на „Терем“ обратно към държавата продължава да има минуси.

Но идеята на държавата явно е била един вид да застане със собственост като гарант зад дружеството и да ползва своята банка да го финансира. В този смисъл „Авионамс“ не е изненадваща експозиция, тъй като трудно би се намерила друга банка, която да подпомогне покупка на такъв актив. От бизнес гледна точка инвестицията изглежда перспективна за банката, тъй като военното министерство даде гласност на програма за ремонти на военно оборудване и „Авионамс“ може да се окаже с доста поръчки през следващите години, смята източникът.

Същевременно обаче по никакъв начин не става ясно какво стратегическо предимство ще има в обединяването на разнородни предприятия, започващи от кисело мляко и стигащи до оръжия, под шапкaта на ДКК. Например „Авионамс“ логически пасва много по-добре в холдинга „Терем“ към военното министерство, откъдето и произхожда, преди да бъде приватизиран през 2008 г.

Всяко допълнително ниво на администрация естествено увеличава разходите, а и поражда опасност от злоупотреби и корупция. Така дивидентите от печеливши компании като „Ел Би българикум“ вместо в бюджета ще се озовават в ДКК, откъдето могат да се използват за всевъзможни вътрешни преразпределения чрез заеми за губещи компании. А и съвсем отделен философски въпрос е дали е работа на държавата да се занимава с leveraged buyout на проблемни активи като „Авионамс“. И дали няма да има още фирми в списъка за национализация.