Сигнал за кражбата е подаден в местната полиция, от млад мъж с будна съвест. Не след дълго полицията е заловила крадеца, а той е възстановил част от сумата, която добродетели са събрали в името на един детски живот. Неминуемо идва въпросът, дали подобна постъпка не е престъпление, което трябва да се съди също толкова сурово, колкото убийство. Средствата за болни деца, в страната ни, от години се събират мъчно и предимно по инициатива на обществото. Подобен социален акт на емпатия и взаимопомощ е сплотяващ дотолкова, че всеки решил да наруши тази колаборация в обществото е редно да бъде наказан сурово.
Припомняме, че това не е първият подобен случай и независимо от разочарованието на народа, наказанията често се свеждат до публично назидание в социалните мрежи. Това говори за едновременно будно самосъзнание и парадоксално, но наличие на пасивно отношение, защото реални мерки не се взимат.
Непримиримостта на хората взе все по-често да се свежда до злостни коментари в социалните мрежи, които не водят до нищо друго освен пораждане на измислени спорове, посредством отклоняване фокуса на темата. От друга страна управниците имат далеч по-важни дела от човешкия живот, а още повече този на болните ни сънародници, които имат спешна нужда от лечение. Те не намират средства за тях и са крайно пасивни, сигурно за да сплотят народа, който обаче не се отказва – винаги се стреми да пусне по някоя паричка, за да създаде животоспасяващ вир от малки дъждовни капки.
Ако не друго, българският народ е човечен и във вечна готовност да протегне ръка. Това е достатъчна причина, подобни малодушни хора, които протягат безсъвестно ръка към нещо, което се събира със сълзи и надежда, добре да се замислят преди да го направят.