На този свят с всичко се свиква, включително с работата и колегите. Първите няколко месеца на новата длъжност се учим, няколко години активно използваме натрупаните знания, усъвършенстваме се. Експериментално е доказано, че после работата постепенно се превръща в привичка, ентусиазмът и хъсът отстъпват място на рутината и отегчението.
В западните корпорации трудовият стаж на даден сътрудник на едно и също място е средно седем години. През този период може не само да навлезеш в една професия, но и да свикнеш с нея и да ти омръзне от еднообразната, без предизвикателства дейност. Но каква е гаранцията, че работата в друга компания ще бъде ода, а не реквием? Пък и не всеки би се решил да промени кардинално служебните си занимания.
Психолозите отбелязват, че именно зациклянето в работата е бичът на съвременния труженик, който отделя за себе си все по-малко време и хвърля все повече усилия за благополучието на фирмата. Признаците на професионалното „прегаряне“ са: загуба на интереса за изпълняване на професионалните задължения, разсеяност, апатия, песимизъм, оплаквания от влошено здравословно състояние, грешки, неприсъщи на квалификацията и опита, и др.
Хората, чиято работа изисква постоянно общуване с „тълпата“, най-често и най-продължително попадат в плен на досадата от служебните ангажименти. Сред тях са журналистите, преподавателите, лекарите, търговците и т.н. Не по-малко застрашени са работохолиците, педантите, шефовете на фирми, жените, разкъсващи се между семейството и офиса, хората, чийто сън е четири-пет часа в денонощието.
Установено е, че по-рядко гърми бушонът на оптимистите с позитивна нагласа към заобикалящата ги действителност, на приказливците, на водещите здравословен начин на живот и на личностите, които не страдат от липса на самочувствие.
Представете си, че работата ви съвпада с вашето хоби, т.е. вие се трудите, защото ви е приятно. Както е известно, хобито предполага задълбочен интерес към нещо, което носи удовлетворение. Психолозите предлагат: за да не ви доскучае това, което вършите всекидневно, постарайте се да промените отношението си към служебните занимания, приемайки ги като хоби.
Световноизвестният британски психотерапевт професор Джери Оушън формулира петдесет начина за справяне с рутината и апатията. Той съветва да се трудим дозирано, да определим някаква квота от задачи, които трябва да изпълним през съответния ден. „Нека отначало те са малко и лесни, а след като ги изпълните, в никакъв случай не пристъпвайте към други, ръководейки се от максимата, че можете още, че работата е много и не бива да я зарязвате“, предупреждава Оушън.
Според него смисълът на дозирания труд не е в това да се изпълнява някакъв план, а да има разумна цел, която да се постига крачка по крачка. Той е убеден, че денонощието трябва да се състои от три равни части: първата да е посветена на работата, втората да се използва за сън, а третата – за личен живот. „Всяко нарушение на това правило би предизвикало стрес“, твърди специалистът.
Сред формулираните от него правила е и това всеки път, след като сме изпълнили планирания обем работа, да отпразнуваме малката си победа.
„Скачайте, викайте, радвайте се на воля, това е много полезно“, препоръчва професорът. Той предлага често да използваме уловки, стимулиращи желанието за труд. Уловка например е самовнушението, че работата в продължение на половин-един час не само няма да навреди, но и ще достави наслада.
Джери Оушън е сигурен, че т.нар. рецепта на оптимиста също би съдействала за възвръщането на трудовия ентусиазъм. „Опитайте да изброите десетина причини, заради които можете да бъдете благодарни на своята работа, мислете позитивно и отношението ви към нея ще се промени“, съветва той.
Проф. Оушън подчертава, че наличието на хоби тушира рутината и отегчението от служебните задължения и отклонява вниманието от проблемите в офиса. Изводът е: измислете си странични занимания, те ще възкресят хъса към работата.