Режисираните новини – кога новинарските блокове се превърнаха в средство за реклама?
14.09.2018
Още едно дете се нуждае от нашата подкрепа: вижте историята на усмихнатия Кристиян
18.09.2018

На първия учебен ден – откровено за българските учебници

От известно време педагози и историци са настръхнали срещу промените в българските учебници по история и литература. Множество факти претърпяха не промени, а абсолютно изкривяване, представяни в учебниците със завиден финес и такт, спрямо някогашни български завоеватели.

Това нажежи обстановката, но отново не достатъчно, че да изискаме историята си представена такава, каквато е! Непознаването на историческото минало е една от първите стъпки към сигурна гибел на един народ. Това е един от абсолютните фактори за загуба на националната идентичност и самосъзнание, което от своя страна води до сериозни цепнатини в обществото.

Някога Паисий Хилендарски успява да събуди сънародниците си, творейки и разпространявайки труда си, без наличието на каквито и да били удобства, за осъществяването на просветното му и нравоучително дело. Сега разполагаме с всевъзможни средства, които могат да допринесат за историческото просвещение на малки и големи, а се чудим как да преиначим фактите, за да сме някому удобни, а народът ни става все по-незаинтересован и апатичен към българското минало.

Какви са стъпките, които следват след подобно представяне на исторически факти:

Нека не забравяме думата патриот – тя все още е актуална, което значи, че нищо не е загубено. Тази дума постепенно започва да се топи и това е нормално, защото патриотизмът се заражда от една съвкупност между любов към природа, любов към историческо минало, любов към сънародници и необходимост от ревностно опазване на техните авторитет и достойнство. Извратената представа за толерантност, която ни се наложи на геополитическо равнище, е една от основните причини робството да се превърне в „присъствие“, турците – в турски представители и други нелепици. Това съвсем естествено изменя представите на обществото и цели поетапно намаляване на историческите компетенции в българина и респективно – неговото затриване като нация.

Учебниците по литература не отстъпват с нищо на тези по история. Всяка година сякаш не може да се вземе решение кое от произведенията на видни български творци и революционери е по-излишно в школните книги. Класациите обикновено са водени от едни от най-въздействащите и запомнящи се творби, пред които времето е безсилно. Дали е случайно?! Някак твърде нагло се случват тези пагубни реформи и все повече се задълбават проблемите с образованието. Това се случва пред очите ни, а ние грабнати от ежедневните проблеми, не осъзнаваме колко биват ощетявани децата ни. Следва да разчитаме на учителското самосъзнание и неговото право да разработва уроците, добавяйки допълнителна ОБЕКТИВНА информация. Това не изключва и нас – родителите, които независимо от пропуските, пестенето на истина и изкривяването на исторически факти, имаме властта да представим на децата си историята, в истинския й вид.

Не може да се отрече, че учебниците са важни, но в никакъв случай не са водещи във формирането на знания, умения и ценности в учениците. Това ни дава основание да вярваме, че нищо не е загубено, просто трябва да отдадем достатъчно време и да предоставим на децата си коректна информация, с която да са наясно наследници на какъв народ са и защо трябва да държат главите си изправени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.