Множеството опасности на поп психологията

Д-р Марсия Сирота

Има един стар израз: „Малкото знание е опасно нещо“. Той означава, че частичното или неадекватно разбиране на дадена концепция може да създаде много проблеми. Това важи с особена сила, когато става въпрос за психология.

Поп психологията е нож с две остриета. От една страна, тя вкарва осъзнатостта за психологическите проблеми в масовата култура. От друга страна, тя често представя тези концепции по непълен или изкривен начин.

Най-важното послание на големите медицински и психологически асоциации е „не вреди“. Когато поп психологията предлага погрешни представи за функционирането на човешката психика, съществува потенциал за реална вреда.

Поп психологията крие скрити опасности

Лаиците (често инфлуенсъри) получават информацията си за психологията от различни източници, много от които нито са авторитетни, нито са точни. Те формират мнения въз основа на собствения си личен опит или този на приятел. Мислят си, че знаят за какво говорят, но в повечето случаи не е така.

Жалко е, че в социалните мрежи често виждаме необучени и неквалифицирани инфлуенсъри да дават съвети за психичното ни здраве и взаимоотношенията ни. Тези лица не са в позиция да предоставят такъв тип съдържание и ако нищо неподозиращи хора вземат на сериозно погрешните им предложения, могат да направят огромни грешки.

Поп психологията може да има опасни последици в реалния свят

Понякога тези създатели на съдържание, бълващи поп психология, говорят за травми от детството и ни насърчават да се изправим срещу своите насилници. Казват, че това ще ни даде сила и ще ни освободи, но си нямат представа колко опасно може да бъде. Те не знаят на каква вреда (психологическа или физическа) са способни тези насилници и днес.

Понякога онези, които проповядват поп психология, ни казват да простим на насилниците си, защото това уж ще ни позволи да се излекуваме. Те си нямат представа какво са направили насилниците и дали действията им изобщо са простими. Нямат представа как ще ни повлияе опитът да се насилим да им простим. Всъщност това много лесно може да ни нанесе повече вреда, отколкото полза.

Понякога инфлуенсърите ни насърчават да се идентифицираме като „оцелели“ от родители алкохолици, малтретиране в детството или институционални вреди. Въпреки че е хубаво да признаем неблагоприятните събития в миналото си, също така е важно да преработим тези болки или загуби с помощта на обучени, квалифицирани професионалисти. Инфлуенсърите не са в състояние да знаят от какво имаме нужда за нашето изцеление. Крайният резултат от подобни съвети може да бъде това да останем заседнали в страданието си.

Понякога тези неквалифицирани съветници казват на своите последователи да дадат още един шанс на нараняващия ги романтичен партньор, говорейки ни, че не трябва да се „отказваме от любовта“. Те си нямат представа колко деструктивни могат да бъдат тези взаимоотношения. Те нямат контекст за съветите си, което може да доведе до това да останем с някой, който е напълно неподходящ за нас.

Жонглирането с псевдодиагнози

Друг проблем е, че понякога инфлуенсърите разкриват пред последователите си, че имат определена психиатрична диагноза – което може и да е вярно, а може и да не е, в зависимост от това как са се сдобили с нея. Те подхвърлят няколко неясни „симптома“ и насърчават другите да се запитат дали и те не страдат от същото състояние.

В резултат на това някои от техните последователи се самодиагностицират, искайки бързо и лесно обяснение за собствените си житейски предизвикателства.

Това е изключително безотговорно поведение от страна на инфлуенсъра, тъй като способността да се диагностицира психично състояние изисква години обучение и опит. Погрешното диагностициране на психично състояние може да нанесе много вреди, като потенциално може да подтикне някого да търси лечение за заболяване, което няма, докато в същото време му лепва етикет, който той може да носи – неправилно – с години.

Още по-безотговорно е, когато същите тези неквалифицирани инфлуенсъри „диагностицират“ други хора в своите онлайн публикации. Тези инфлуенсъри нарушават границите на човека, който се оказва обект на това етикетиране, и това дори не е пълният размер на нанесената му вреда.

Тези „диагностицирани“ лица могат да претърпят сериозни лични и/или професионални последици от получаването на този етикет, дори когато той е бил поставен от някой напълно неквалифициран да го направи.

Поп психологията злоупотребява с понятия като „тригърнат“, „роля на жертва“ и „газлайтинг“

Друг начин, по който хората злоупотребяват с поп психологията, е, че когато се идентифицират като „жертви“ на травма, те изискват с тях да се отнасят с по-голямо внимание, отколкото с обикновения човек. Независимо дали са имали травматични преживявания или не, те използват поп психологията, за да подхранват прекомерните си претенции за специално отношение.

Понякога можем да ги видим как тормозят околните, докарвайки ги до уплашено мълчание, защото твърдят, че са „тригърнати“ (провокирани) от всяко малко нещо. Всъщност те използват своята „роля на жертва“ като начин да потискат другите и да печелят несправедливи предимства. Тези хора се обиждат лесно от най-малкото нещо, но след това го превръщат в проблем на всички останали. Вместо да признаят, че са твърде тънкокожи и реактивни, те обвиняват другите, че ги „тригърват“.

Като практикуващ терапевт, ориентиран към травмите, с над 25-годишен опит, мога да потвърдя, че това агресивно съзнание на жертва не е положително състояние нито за индивида, нито за хората около него. То със сигурност не е цел на психотерапията, която се стреми да помогне на хората да преминат през и отвъд своите рани и да навлязат в състояние на уверено, състрадателно себеутвърждаване.

Друг проблем с поп психологията е, че хората обвиняват другите в „газлайтинг“ (психическа манипулация), когато в действителност тези други хора просто изразяват собственото си мнение по даден въпрос. Обвиняващият всъщност принуждава всеки, който не е съгласен с него, да замълчи, като го засрамва за предполагаем „тормоз“.

Друго провинение, извършено в името на поп психологията, е, когато инфлуенсърите правят общи изявления за формите на лечение, казвайки, че едното е добро, а другото – лошо. Тези лица не са квалифицирани да изказват мнение за какъвто и да е вид лечение на психичното здраве и техните неразумни забележки могат да попречат на другите да получат грижите, от които се нуждаят. Това може също така да насърчи хората да търсят недоказани и потенциално вредни псевдолечения.

Поп психологията е повърхностна, опростенческа и потенциално опасна

Психологията е дълбоко изследване на функционирането на мозъка и ума. Тя цели да разберем по-добре себе си и другите, за да имаме по-щастлив и по-пълноценен живот. Експертите в областта основават мненията си на години обучение и опит, както и на солидна основа в строги научни изследвания.

Поп психологията се основава на лични мнения, лишени от обучение, клиничен опит или изследвания. Тя е начин за свеждане на сложни концепции до опростени и често погрешни клишета. Тя ни лишава от сила и често подтиква към лоши избори.

Тя е отличен пример за това как „малкото знание“ в грешните ръце може да бъде много опасно нещо.