МВФ и еврозоната се съгласиха за облекчаване на гръцкия дълг след 2018 г.

Финансовите министри от еврозоната постигнаха съгласие за деблокирането на транш от 10.3 млрд. евро от заема за Гърция, а Международният валутен фонд (МВФ) се ангажира да се включи в спасителната програма. Еврогрупата постигна и съгласие да предложи облекчаване на гръцкия дълг през 2018 г. при определени критерии, съобщава Reuters. Решенията идват и в резултат на болезнените фискални, пенсионни и данъчни реформи, които гръцкото правителство въведе през този месец.

Гърция ще получи следващия си транш от спасителната програма

Споразумението беше определено като „пробив“ от финансовите министри след срещата във вторник в Брюксел, продължила 11 часа. Гърция се нуждаеше от средствата, за да изплати поредните си вноски по дълга (към МВФ и ЕЦБ, дължими през юли). Така Гърция ще получи нови заеми на стойност от 10.3 млрд. евро, като първият от тях – за 7.5 млрд. евро, ще бъде отпуснат през втората половина на юни. Сделката стана факт, след като всички участващи в преговорите трябваше да направят отстъпки в позициите си. Преди дни Гърция прие още по-строги мерки за икономии, чрез които се увеличават редица косвени данъци и такси, които трябва да доведат до 1.8 млрд. евро приходи в държавния бюджет. Със задна дата (от януари 2016 г.) се увеличават и данъците върху недвижимите имоти и хазарта, както и върху взаимните фондове и компаниите за управление на ценни книжа, ако годишните им постъпления са над 33 млн. евро. Правителството създаде и фонд за управление на средства, получени от приватизация на държавна собственост. Усилията на гръцкото правителство получиха признание на срещата на Еврогрупата, като от своя страна Германия отстъпи от твърдата си позиция срещу облекчаване на гръцкия дълг.

Облекчаване на дълговото вероятно ще има, но след 2018 г.

Именно облекчаването на дълга беше условието на МВФ, за да се включи като кредитор към третия спасителен пакет на стойност 86 млрд. евро за Гърция, договорен през лятото на 2015 г. Планът за облекчаване на дълговото бреме на Гърция обаче е далеч от искането на МВФ за безусловно такова. Директорът на Европейския департамент на МВФ Поул Томсен призна, че фондът е направил голяма отстъпка със съгласието си за отлагане на окончателното решение за облекчаването на дълга чак през 2018 г., когато приключва сегашният пакет от заеми за страната. Още преди срещата германският финансов министър Волфганг Шойбле вече беше предупредил, че не иска да взема такива важни решения преди парламентарните избори в страната през 2017 г.

Еврозоната обаче изисква брутните финансови нужди на Атина да не надвишават 15% от БВП в средносрочен план (до 2030 г.) и 20% от БВП в дългосрочен. В крайна сметка засега министрите не предложиха незабавно облекчаване на дълга и не обещаха безусловно намаляване на дължимите плащания на Атина. Според Financial Times една от опциите за облекчаване на гръцките задължения включва значително намаляване на експозициите на МВФ към нея. Това може да се постигне чрез изкупуване на някои от гръцките заеми на стойност 14.6 млрд. евро. Варианти са отписване на част от дълговете на страната, удължаване на срока за плащанията, както и МВФ или някои страни от еврозоната да изкупят някои от скъпите държавни ценни книжа на Гърция. Всяка от обсъжданите мерки обаче ще трябва да бъде първо одобрена от еврозоната, тоест никоя няма да бъде въведена автоматично.

След края на срещата френският финансов министър Мишел Сапен заяви, че сделката е „декларация за доверие към днешна Гърция“, а дори твърдолинейният финансов министър на Словакия Петер Казимир се съгласи, че е било важно да се постигне сделка за следващия транш, „защото не се нуждаем от нова ликвидна криза“, визирайки драматичните обрати в Гърция от миналото лято.