Марко Рубио превръща Венецуела в колония

Администрацията на Тръмп плячкосва латиноамериканската държава, а обещанието за преход към демокрация се изпари напълно

Зишан Алийм

От януари насам темата за Венецуела напълно изчезна от българските медии. Всички големи „експерти“ по латиноамериканската страна се стопиха в телевизионния мрак и никой дума не казва за това какво е състоянието там, накъде се развива страната, дойде ли демокрацията….

Заради това, водени от принципа, че е добре да се чуват много различни гледни точки, пускаме този текст от американски сайт, за да се види каква точно политика води администрацията на Доналд Тръмп в региона и какво би станало с Куба, ако пипалата на Вашингтон стигнат до там

След като американските военни задържаха тогавашния президент на Венецуела Николас Мадуро през януари, държавният секретар Марко Рубио очерта план от три части за Венецуела: стабилизиране, възстановяване и преход към демокрация.

Но това, което САЩ правят в момента с Венецуела, не е нищо друго освен колонизация.

Поразителен доклад на The New York Times, базиран на интервюта с повече от десетина официални лица и хора, близки до правителствата във Вашингтон и Каракас, описва подробно имперското преустройство на правителството и икономиката на Венецуела след отстраняването на Мадуро от Тръмп. САЩ не просто изграждат икономически изгоден политически режим за достъп до петрола на Венецуела, но вече контролират пряко голяма част от държавните приходи на страната.

„Министерството на финансите на САЩ получава приходите от по-голямата част от износа на Венецуела, след което ги превежда на Венецуела чрез нейната банкова система – отношение, подобно на това на родители, които раздават джобни пари на децата си“, съобщава The Times. „Г-н Рубио и неговият екип определят условията за какво могат да се харчат тези пари и от кого.“

Това е само една от многото забележителни нови структури и правила, които Рубио е въвел, за да си осигури огромен контрол над венецуелските дела. Според The Times Рубио ръководи прилагането на санкциите на САЩ срещу Венецуела и определя кой в страната може да прави бизнес със света, без да бъде засегнат от наказателни мерки. Той помага за осигуряването на достъпа на САЩ до петролните ресурси на Венецуела, като същевременно изтласква европейските компании. Той непрекъснато издава укази чрез текстови съобщения директно до и.д. президент на Венецуела Делси Родригес, която се обръща към него за одобрение на важни политически назначения, включително на министъра на отбраната.

Когато Венецуела направи умерено критично изявление срещу САЩ заради бомбардировките в Иран, администрацията на Тръмп бързо и успешно притисна правителството на Родригес да го оттегли. Контролът на Рубио над Венецуела от името на Тръмп е толкова тотален и остарял, че според информацията други служители в администрацията на Тръмп са започнали да го наричат „вицекрал“.

Върнахме се в колониалната ера.

Систематично лишаване от самоопределение

Това споразумение е осъдително. САЩ систематично лишават Венецуела от правото ѝ на самоопределение. Техните фази на „стабилизиране“ и „възстановяване“ не са насочени към подпомагане на дълго страдащия венецуелски народ, а към обогатяване на американските корпорации и засилване на геополитическото господство на САЩ в света.

А перспективата Венецуела да се превърне в свободна демокрация на този етап изглежда малко вероятна. Не се говори за график за избори и е трудно да си представим, че администрацията на Тръмп би се съгласила с бъдещи венецуелски политически кампании, които разобличават плячкосването на икономиката на страната от страна на САЩ.

И все пак, точно както недоволните колонии са представлявали административна и политическа заплаха за империите, които са ги контролирали, така и Венецуела може да се превърне в трън в очите на Тръмп. На чия страна ще застане администрацията например, ако обикновените венецуелци, чувствайки се още по-потиснати и нещастни, отколкото при Мадуро, се вдигнат на бунт срещу това ново правителство?

Растящо недоволство и икономическа криза

Проучванията на общественото мнение показват, че одобрението на венецуелското общество към Тръмп спада бързо, най-вероятно защото венецуелците не виждат почти никакво облекчение от икономическите лишения, които претърпяха при Мадуро. Инфлацията в страната остава смазваща. По данни от май годишната инфлация в страната е над 500%.

През юни The Financial Times съобщи:

„Производството на петрол започна да се съживява и мениджъри летят из страната с надеждата да сключат сделки, но много обикновени венецуелци тепърва трябва да видят подобрение в стандарта си на живот.“

Таксиметров шофьор в Каракас сподели пред изданието:

„Дори и да са постъпили повече пари от приходи от петрол, те не са стигнали до нас.“

През последните месеци демонстранти във Венецуела протестират срещу състоянието на икономиката.

Лесно е да си представим как тези протести ще се разраснат, ако венецуелците повярват, че ситуацията им едва ли ще се подобри, а обещанията на Тръмп да „направи Венецуела отново велика“ са просто лъжа.