Лудото парче на Дара върна живинката на Евровизия

Само едно откачено, максималистично електро-денс парче от България можеше да спаси конкурса от самия него

Нийл Маккормик
„Телеграф“

Едва ли някой е очаквал това да се случи. В напрегнатия до краен предел финал на един типично нелеп песенен конкурс „Евровизия“, само едно откачено, максималистично електро-денс парче от България спаси Евровизия от самата нея.

Изпълнена от харизматичната и изключително енергична 27-годишна певица Дара, придружена от стегната и странна танцова трупа, странно именованата песен „Bangaranga“ изскочи от нищото, за да триумфира на 70-ата Евровизия.

Нелепото, енергично и изключително съвременно парче звучи така, сякаш около четири напълно различни песни са смесени в едно – което всъщност е много модерен подход в правенето на музика. Този хибрид между клубен поп, боливудски рап и какво ли още не, не беше фаворит за победа на никого преди жизненото и завладяващо изпълнение на Дара в съдбовната вечер. Тя нахлу в Евровизия с една сурова енергия, която проби цялата помпозност и абсурдност… да не говорим за геополитическото напрежение.

При един наистина напрегнат финал в залата избухнаха освирквания, тъй като масовият зрителен вот едва не донесе победата на Израел – страна, която според много хора трябваше да бъде дисквалифицирана заради действията ѝ във войната срещу Палестина. Като се има предвид, че пет държави се оттеглиха от Евровизия тази година в знак на протест срещу участието на Израел, една победа за всъщност много очарователната фолк-поп песен „Michelle“ на Ноам Бетан със сигурност щеше да сложи край на Евровизия такава, каквато я познаваме.

„Bangaranga“ дойде на помощ. Интересното е, че певицата Дара изглежда не знаеше за какво се отнася заглавието на собствения ѝ хит, което повдига въпроси за това доколко тя е била въвлечена в неговото създаване. Попитана от интервюиращ за значението на думата, тя избълва някакви подозрителни глупости за това, че е в съзвучие с духа на природата. Всъщност „bangarang“ е ямайски жаргон (патоа) за „бела“ или „бъркотия“, а използването му като зарибяващ мотив (хук) за източноевропейска денс хореография е пример за безпощадното отношение на попа към културното присвояване.

Каквото и да означава, то е дяволски зарибяващо, а това е единственото, което наистина интересува поп музиката. „Bangaranga“ притежава качеството на преждевременно узряла радост, което би трябвало да я превърне в истински поп хит. Не прогнозирам бъдеще в стил АББА за Дара, но мисля, че я чака прилична кариера.

Нещо, което не може да се каже за нещастното участие на Великобритания – „Look Mum No Computer“ („Виж, мамо, без компютър“). Не беше точно „Виж, мамо, без точки“, но фактът, че смущаващо немелодичната комедийна песен на Великобритания остана на последно място с една-единствена мизерна точка, честно казано, е точно това, което заслужавахме. Всъщност, това е с една точка повече, отколкото заслужавахме.

Избран от ръководителите на BBC без никакво участие на обществеността (или, всъщност, на музикалния бизнес), 37-годишният Сам Батъл беше напълно извън свои води. Неговото аматьорско, тромаво изпълнение на майтапчийска песен с детска телевизионна денс хореография и припев на немски език („Eins, Zwei, Drei!“) беше меко казано неловко. Нека това да бъде последният път, в който BBC еднолично избира поп представителите на нацията за Евровизия. Ако искаме да участваме, нека истинските таланти в тази страна се борят за правото си на купон.

Много неща са се променили в 70-годишната история на Евровизия… и въпреки това тя си остава странно същата. Това не е точно песенен конкурс, ако изобщо някога е бил такъв. Това е пищна шоубизнес екстраваганца за забавление, цветно увеличаване на най-евтините, глупави, ексцентрични и угаждащи на публиката крайности на попа, в които всичко е усилено до дупка.

Резултатът – необуздана оргия от пиротехника, сух лед, оскъдни костюми и сблъскващи се музикални стилове – превръща конкурса в нещо като самосатиричен коментар на присъщия абсурд на самата поп култура.

Тази година нейните ексцесии варираха от опитите на Украйна да разбие всички витражи в сградата с непрекъсната 28-секундна висока нота, до Румъния, която предложи ню метъл прослава на еротичното задушаване. Това, изглежда, е нещото, което сега минава за забавление – а може би винаги е било така.

„Bangaranga“ наистина.