Линдзи Греъм е мъртъв. Каквото и друго да се случи днес, те не могат да ни отнемат това

Всички най-лоши хора на света публично изразяват скръбта си за загубата на своята любима „военна курва“

Кейтлин Джонстън

​Единственото положително нещо около новото разпалване на войната с Иран е, че Линдзи Греъм няма да бъде наоколо, за да му се наслади.​

Кръвожадният сенатор от Южна Каролина издиша последния си дъх в събота, поддавайки се на това, което офисът му описва като „кратко и внезапно боледуване“, след политическа кариера, посветена на насърчаването на войни, въздушни удари и прокси конфликти при всяка възможна възможност.​

Хората отдавна се присмиват на лицемерието на Линдзи Греъм да живее като очевидно прикрит гей в политическа партия с яростна анти-ЛГБТК платформа.

Лично аз винаги съм намирала сексуалното влечение на Греъм към мъже за много по-малко интересно от сексуалното му влечение към актове на масови военни кланета.​

Откакто почина близкият приятел на Греъм, Джон Маккейн, никой на Капитолийския хълм не е успявал да съперничи на неговия радостен ентусиазъм за разкъсването на човешки тела с помощта на скъпа военна техника.

Навсякъде, където е имало дебат за пускане на бомби, изстрелване на ракети, сваляне на чужди правителства, въоръжаване на прокси сили или налагане на изтощителни санкции, винаги можеше да се разчита на Линдзи Греъм да бъде първият и най-силен глас в подкрепа на повече смърт и разрушения.​

Греъм лично си приписваше заслугата за това, че е убедил президента Тръмп да започне войната с Иран.

В месеците преди неочакваната си кончина сенаторът се застъпваше за пряка военна интервенция на САЩ в Иран, Куба, Венецуела, Йемен, Нигерия, Ливан и Палестина, и тъкмо се беше завърнал от пътуване до Киев, където рекламираше прокси войната на САЩ срещу Русия.

Той буквално настояваше за още войни и военна експанзия до самия край на живота си.​

Всички най-лоши хора на света публично изразяват скръбта си за загубата на своята любима „военна курва“ – от Тръмп до Бенямин Нетаняху, Итамар Бен-Гвир, Том Котън и Майк Хъкаби.

Междувременно всеки, който не е войнолюбив психопат, си прекарва чудесно деня.

​Разбира се, виждаме как мениджъри на имперския наратив като Пиърс Морган размахват пръст и упрекват публиката си да не говори лошо за мъртвите, но майната им.

Ние няма да ги слушаме.

Любезността не е по-важна от жертвите на Линдзи Греъм.

Либералното желание за благоприличие и приятни чувства не превъзхожда важността на това да се назовава и порицава неистовия стремеж на Греъм да убие колкото се може повече човешки същества през целия си зъл и мизерен живот.​Линдзи Греъм е мъртъв и е добре, че е мъртъв. Нека неговата омницидна (всеубийствена) идеология скоро го последва в прегръдките на студената земя.

Нека безумният, ненаситен бог, на когото се кланяше, спре да намира признание на тази планета.​Линдзи Греъм е мъртъв.

Поне това е едно хубаво нещо.

Каквото и друго да се случи днес, те не могат да ни отнемат това.