Кога майките-героини на България, ще бъдат чути и подкрепени…!?

Напоследък една от честите теми в новинарските емисии е тази за протестиращите майки на деца с различни заболявания. Те се борят за правата си от години и периодично напрежението и обидата, която усещат върху себе си ескалират сериозно.

Протестиращите искаха прозрачност и отчет на изразходваните средства, предвидени за деца с увреждания. Това е толкова естествено желание, което би следвало да се уважи, без никаква нужда от шум.

Едно от скандалните неща в доскорошните протести, за изненада на много хора, се оказа обидното отношение към майките, от техни съграждани, представители на различни организации на хора с увреждания, които застанаха зад социалния министър Бисер Петков. По разкази на протестиращи майки, са получавали неприемливи обиди, както към тях, така и отнасящи се до децата с увреждания.

Подобна бездушна провокация, говори за ниското ниво на ценности в народа ни. Колко трябва да бъде стимулиран един човек, за да забрави човещината си и да се обърне срещу хора, чиито съдби са жестоки!? Дали тези провокатори са поръчкови, това дори не е наложително да се коментира и не заради друго, а защото не ни се иска да вярваме, че нормален човек, би отишъл по собствена воля да ругае по беззащитни майки и техните деца.

За тези, които не знаят как протича ежедневието на една майка с увредено дете, ще кажем накратко, че това не са жени – жертви, това са жени – герои, от които можем само да се учим и да се възхищаваме на силата им. Повечето от тях нямат възможността да се развиват кариерно, защото са лични асистенти на децата си. Те са се превърнали в медицински сестри, психолози и педагози, защото нямат друг избор. Радват се на всеки напредък, който показват техните дечица, защото са го постигнали с много труд и без подкрепа.

Неприемливи действия могат да се очакват от управници, но неприемливи действия са абсолютно неприемливо да бъдат допускани от сънародници. В различни кампании и истории се казва, че никой на тази земя не е под протекция от това, което може да му поднесе живота. Проблемът и до ден днешен в българина си остава чувството, че на него не може да му се случи нещо. Съпричастността я няма никаква и вместо да се скупчим заедно и да бъдем силни, се самоизяждаме като зверове. Кой от хората, обидили майка на болно дете, ще има очи да погледне своето с чиста съвест?! Кой сред подобни хора, ще заспи спокойно, знаейки, че е докоснал най-болната рана на някого?! Кой от тях ще живее нормално, когато не е направил нищо по силите си, за да помогне?!

Поредният казус, в който фокусът пада върху самите нас като народ. Време е да осъзнаем, че промяната ще дойде от нас. Не от 1-2 или 240, а от всички българи. Малодушни, злобливи, безразлични към чуждата болка… това не са характеристиките на българина и не можем да допускаме системата да успее с целта си, да ни озлоби помежду ни.

Ние, от novinitednes.bg ви призоваваме, да ни запознаете с всеки казус, свързан с болно дете, на което заедно можем да помогнем, като популяризираме случая, за да стигне до повече хора, готови да съдействат.

Снимка: Канал 3