Има ли резултат от борбата с битовата престъпност в България?
21.09.2018
Край с нелегалното производството на акцизни стоки
25.09.2018

Как големите вериги магазини погълнаха родните квартални магазинчета

Поредната доза глупост, която България допусна през последните две десетилетия. Стремежът към западните привички и нагаждането спрямо нечии чужди интереси, доведоха страната ни, със светкавични темпове, до състояние на будна кома.

От години ставаме свидетели на непрестанното нарастване на големи търговски вериги, които са собственост на други страни. Те предлагат на клиента удобството да влезе в една сграда и да избира от голямо многообразие продукти, без да му се налага да ходи от едно място на друго. Хубавото на тези вериги са честите намаления, които са силно промотирани и ни заливат от всички страни – то не са брошури по пощата, не са реклами по телевизията, не са писма по електронната поща… Тези намаления са прекрасни и на пръв прочит се отразяват положително върху бюджета на едно домакинство, но никой не се замисля, че купува продукти, които са в края на годностния си срок. Това не е ли подигравка?!

Слушаме за някакви чуждестранни кампании – дни, седмици, месеци и пр. на продукти от някоя си държава – влизаш и гледаш продукти от всевъзможни места, които в конкретната държава едва ли ще видиш, защото там такова качество не се предлага, то се изнася за страни като нашата, в която хората се радват само на чуждия етикет, без да се замислят колко третокласно е качеството, което се крие под него. Тази жажда за чуждото, тази нужда от кланяне пред запада, това безхаберие и бездушие към родни търговци и тяхната съдба да бъдат потискани от чужди марки – това ни погубва сигурно.

Малките магазини се чудят как да угодят на клиента. Те подбират внимателно търговците, с които работят и обикновено не позволяват да се застоява стока, защото не зареждат огромни количества. Това гарантира на крайния потребител пресни продукти, които в преобладаващата си част са българско производство. Малките магазини, често не предлагат всичко накуп, но това не е пречка пред ценителите на качеството. Специализираните магазинчета, доказано предлагат по-добро качество на продуктите, заради фокусирането върху конкретен вид продукти. Сравнявайки дори цените, които уж толкова теглят народа към големите вериги, може смело да се твърди, че кой знае какви разлики не могат да бъдат открити.

Обществена тайна е, че висящите меса по витрините на големите хипермаркети се продават дори след изтичане на срока за годност, под формата на добре подправени и оцветени, мариновани месца за скара. Мързелът в българина надделява (приготвянето на марината си е трудоемък процес) и той не се замисля изобщо, че някой му пробутва вмирисано месо, което по-късно ще предложи на близките и децата си.

И накрая какво излиза. Оплакваме се, че живеем зле, че сме бедни, че не ни върви в нищо… Ами няма да ни върви, защото пълним чужди икономики и не държим на българското. Не протягаме ръка на сънародник, който се опитва да разработва нещо, а избираме да побутваме нечии фирми, купувайки обидните, нискокачествени стоки, които се внасят от някъде за стотинки, сякаш сме страна от третия свят. Самоубиваме се сигурно, издигайки в култ чуждото и потъпквайки родното.

Малкият и среден бизнес в страната имат нужда от всички ни и трябва да се обединим под тази обща кауза.

Снимка: Интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *