Италианецът, подпалил българка, ще бъде обвинен в опит за убийство
15.08.2018
Днес отбелязваме Успение Богородично!
15.08.2018

Какво се случва с наши гурбетчии, които искат да прехвърлят пенсионните си осигуровки, завръщайки се в родината

Днес Ви представяме нова история на наш читател, избрал да ни се довери, за да достигне историята му до по-голяма аудитория.

Здравейте! Искам да Ви поздравя за идеята да дадете възможност на повече хора да изкажат мнението си и в този дух имам лична история, която бих искал да споделя не само с Вас, но и с читателите Ви. Мисля, че моите впечатления от българските институции ще им помогнат да разберат какво е да се сблъскаш с безразличието на държавните чиновници.

Ще започна с това, че случката е от преди повече от 5 години. Казусът е разрешен и не търся каквато и да било помощ от Вашия сайт или от читателите Ви. Аз съм мъж на 45 години. Роден съм и живея в малък град, където дълги години работех в държавна институция. След като се оказа, че заплата ми не покрива и минималните нужди на семейството ми, реших да замина за чужбина. Това се случи в началото на 2001г. Прекарах няколко години в Гърция при близки, а после заминах за Кипър. Намерих си работа без проблем и изкарвах достатъчно пари, за да осигуря нормален живот на жена си и детето си в България. Когато дъщеря ми поотрасна, реших че е време да се прибера при тях в България. Тогава започна и сблъсъкът ми с институциите.

Не знам доколко са запознати Вие и читателите Ви, но в Кипър е много лесно да си извадиш документи, с които можеш да работиш напълно легално. Аз работех с трудов договор, според който ми се полагат здравни и пенсионни осигуровки. Преди да се върна в България взех цялата нужна документация, която съдържа информацията за моя тригодишен стаж в Кипър. Целта ми беше тя да послужат пред българските институции. Това не съм си го измислил – съпругата ми беше проверила всичко предварително и беше получила списък с нужните документи, за да бъдат осигуровките ми валидни в България.

Както често се случва, очакванията ми не се изпълниха. Въпреки че документите ми бяха точно тези, които бяха посочени в предварителния списък, в оригинал и с превод, един от тях бил сбъркан или не бил в точния формат. Вече даже не си спомням. Но резултатът беше, че всяка от служителките ми отговаряше едно и също „Няма какво да се направи.“ Аз бях работил и изпращал пари три години, а за България трудовият ми стаж не съществува, защото един документ от цялата папка не е във формата, в който трябва да е. Оказах се изправен пред няколко варианта: да се върна до Никозия, за да си взема документа, което беше предложението на една от служителите, да остана без здравни осигуровки, въпреки че съм работил и работодателят ми ги е плащал редовно, или да платя осигуровките си за последните три години.

След безкрайни разправии и безразлични физиономии от страна на служители, експерти и мениджъри си платих осигуровките. Проблемът се реши, разбира се, но се чудя толкова ли е трудно институциите да поддържат връзка помежду си, защото аз не съм единственият българин работил в Кипър, и ако аз си плащам осигуровките от собствения си джоб, то къде отиват средствата, които е плащал работодателят ми 3 години?

Както вече споменах случката е отдавна и не знам дали нещата са се променили. Надявам се да са, но по-важното е да се промени отношението към тези, които са решили да се върнат в България и да устроят живота си тук, защото държавата се крепи на тях и на тези, взели решението да работят и да раждат деца в родината си, а не да търсят по-лесен живот в чужбина.

Не съм сигурен, че историята ми е това, което търсите, но се надявам, че ще бъде публикувана и ще бъде полезна на някого, тъй като съм сигурен, че моят случай не е единичен.

Благодарим на читателя ни, за оказаното доверие и възможността да отразим неговата история!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.