История на читател – Има ли двоен стандарт в България и кой е по-по-най-дискриминиран

Ще ви запознаем с историята на една жена, която избра медията ни, за да сподели разочарованието и гневът си към институциите.

„Здравейте! Казвам се Симона и съм на 38 години. Наскоро попаднах на една ваша статия, която сякаш внушава, че сте отворени към това да изслушате и да дадете гласност на хората. Не мога да ви ангажирам да го направите, но нещо ме кара да вярвам, че ще се случи.

Преди два месеца родих. Имам момиче и това е чудесно, но тук идва момента, в който да спомена, че съм огорчена от цялостната система в страната. Аз не съм на 15 години, не съм и от малцинствена група. Все се имам и за що-годе интелигентен човек, който има работа, зрял е и може да отгледа едно дете съобразно всички законови и нравствени норми. Е, като такъв човек исках да отида и да си взема смешната еднократна помощ, която ми се полага, като майка на новородено българче, че не останаха много. Събрала съм си документите, всичко съм подготвила, отивам само да ги пусна. Отправям се към гишето и си чакам ред, а пред мен меко казано млада мама, а обективно казано – дете. Служителката съдействаше изключително загрижено, като попълваше бланката, която има всичко на всичко 10 неща за отбелязване и то от онези рутинните, които сме свикнали да попълваме във всяка институция. Обяснява й на дълго и на широко къде да ходи, какво да направи, какви права имала и пр. Чух, че й липсвало на дамата копие от акта за раждане на детето – няма проблем. Взе се оригиналът, преснима се от служителката и темата приключи. Това, ако бях аз дали щеше да е така или щяха да ме отпратят до най-близкия ксерокс? Не мога да гарантирам, но съдейки по последващите коментари, държа на тезата, че по-скоро второто.

И така, дойде ми редът, отнесла съм си всичко, което прочетох, че се изисква, обаче дали госпожата беше нервна от предходната майка или нещо аз не й харесах – не знам. Попитах, абсолютно човешки кога мога да очаквам парите си, а като отговор получих: „Ще си ги получите парите спокойно! До тях ли опряхте?“ Е, не го намирам за нормално! Не, не съм опряла до тях, но аз си плащам данъците, осигуровките, сметките и всичко, което се изисква. Раждам дете на тази държава, от моя и изобщо джоба на данъкоплатеца се покриват заплатите на всички държавни служители и май е редно да има едно нормално човешко отношение. Вместо това ни карат да се чувстваме като просяци, за неща, които ни се полагат! Както го пиша тук, така го чу и госпожата на гишето. Дали съм била остра – не мога да кажа, сигурно. Относно това приемам критики, но да – стана ми болно и обидно. Признавам, че и афекта, от отношението към ромката преди мен повлия. Защо за едните да може такова внимание, а за другите не? Как няма да има напрежение между хората от различни етноси като всички институции го създават. Двойни стандарти навсякъде. Вечно щадене за едни, за сметка на други.

Излишно е да давам пример за други държави и за отношението, както и грижата към майките. Социалната издръжка пък грам не ми се коментира. Документи за детски не подадох, не мисля и да го правя. Може да се полагат – да, но не мисля, че подобна плачевна сума ще ми плати нервите и времето. Греша сигурно, може би и виждате къде – кажете ми и аз ще се съглася с вас, но не смятам всичко това за редно.“

Изпращайте ни и вашите истории и новини на електронната поща: info@novinitednes.bg