Истанбулската конвенция е отхвърлена от Конституционния съд

Още преди няколко месеца в страната се разразиха бурни дебати по повод на решението за приемане или отхвърляна на Истанбулската конвенция, която представлява международен документ, предвиждащ борба с домашното насилие, насочено към жени.

Ратификацията на документа беше предложена от представителите на управляващата партия ГЕРБ, но още с постъпването си за разглеждане в Народното събрание беше приета с недоволство от страна на коалицията на Обединените патриоти и опозиционната БСП.

Още тогава премиерът Бойко Борисов изрази дълбокото си разочарование от факта, че българските депутати не са успели да прозрат смисъла на подписването на подобен документ, а са избрали да се хванат за понятието „джендър“ и го използват като аргумент да се откажат от подписването на документа. Според него в България домашното насилие е сериозен проблем, който заслужава да му бъде обърнато специално внимание, а конвенцията е ратифицирана от много от държавите членки на Европейския съюз и противопоставянето на опозицията е безсмислено.

Въпреки продължителните дебати и убедителни доводи, общественото недоволство продължи да нараства, а управляващата партия се принуди да се откаже от подписването на международния документ.

Истанбулската конвенция постъпи за разглеждане от българския Конституционен съд, след като почти 80 от народните представители от групата на ГЕРБ изразиха подозренията си, че документът не е съгласуван с основния закон в България.

След обстойно заседание по-рано днес Конституционният съд на Република България реши, че международната конвенция, подписана от много европейски държави, противоречи на българската Конституция и ратификацията ѝ на този етап е невъзможна.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие беше оценена като неконституционно съобразна от 8 от 12-те съдии от висшата съдебна институция.

По-голямата част от обществените анализатори също смятат, че българското общество не е готово да приеме концепцията, която стои в основата на Истанбулската конвенция. Понятието „джендър“, което се използва не в смисъла на сексуална ориентация, а на полова идентичност, не само не отговаря на основните дефиниции за пол, узаконени в Конституцията, но и е неприемливо за по-голямата част от българския народ.

Ратификацията на документа щеше да доведе до значителни изменения в българското законодателство и държавно устройство, а това е източник на ред проблемни ситуации.

С подобни несъответствия в законовите наредби вече се срещат държави като Германия и Австрия. Те официално узакониха съществуването на трети пол освен двата биологични. Това тяхно действие прави някои от законовите постановления, действащи в страната, противоречиви. Подобен закон засяга пряко наредбите за пенсионирането и военната служба, например. А решение все още не е намерено.

Снимка: Дневник