Иран размаза САЩ в информационната война

Чрез хумористични клипове, генерирани от изкуствен интелект, и лего анимации на Тръмп, иранските създатели на съдържание използват хумора в пропагандната битка срещу САЩ

Патрик Уинтур

Ако Иран можеше да произвежда разрушителни ракети със скоростта, с която създава хапливи мемета, Централното командване на САЩ досега щеше да е излязло с вдигнати ръце.

Един от по-странните и неочаквани аспекти на войната между Иран и САЩ е, че Иран – държава с репутация на управлявана от консервативни духовници, изпитващи алергия към западната култура и медии – доминира във войната в социалните мрежи. Страната е впрегнала своите технологични воини от „поколението Z“, за да ангажират западната аудитория със сарказъм и подигравки по адрес на администрацията на Тръмп.

В контраст с това Доналд Тръмп, чийто рейтинг в момента е на нивата на Ричард Никсън по време на импийчмънта му, не спира да прави грешки. Той бе принуден да изтрие катастрофален пост в Truth Social, в който се оприличава на Месията, и позволи да бъде маневриран в позиция, в която поема отговорност за блокирането на глобалната търговия.

Представянето на Иран в социалните медии – вариращо от каналите на посолствата до този на председателя на парламента Мохамед Калибаф – е още по-изненадващо, като се има предвид, че повечето иранци са разгневени от над четирите седмици „дигитален мрак“ (най-дългото прекъсване на интернет в света, предизвикано от правителство).

Някога жизнената иранска преса е сведена до възпроизвеждане на изявления на военни говорители или статии, подбрани от западни медии, твърдящи, че Тръмп търпи стратегическо поражение. Някои от най-добрите вестници в Иран бяха затворени, а обикновените иранци все още се оплакват от негледаемите пропагандни емисии на официалните телевизии.

Но от този мрак изплува креативност, насочена към Запада. Проправителствени профили публикуват генерирани от AI лего анимации, които свързват случая „Джефри Епстийн“ с войната на Тръмп, или използват хумор и самочувствие, за да уязвят пропуските на Запада.

Най-пресният пример, разпространен от иранското посолство в Южна Африка (един от най-добрите играчи в дипломатическата мрежа), показва Доналд Тръмп, облечен като рок звезда от 80-те с обемна прическа, който пее пародия на хита на Desireless „Voyage Voyage“, преименуван на „Blockade“ (Блокада), докато свири на синтезатор.

https://x.com/IraninSA/status/2043757392010076666?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E2043757392010076666%7Ctwgr%5E%7Ctwcon%5Es1_c10&ref_url=about%3Asrcdoc

След 24 часа клипът имаше над 45 000 харесвания. В нощта, когато Тръмп се закани да сложи край на персийската цивилизация, същото посолство публикува клип с куче, което гледа озадачено в камерата, докато нищо не се случва. Интересът е толкова голям, че сайтът IranWire проведе разследване за „мозъците“ зад профила на Калибаф и твърди, че е открил стар политически съюзник, базиран в САЩ. Малка част от съдържанието е изрично религиозна.

https://x.com/IraninSA/status/2041762997194850558?ref_src=twsrc%5Etfw%7Ctwcamp%5Etweetembed%7Ctwterm%5E2041762997194850558%7Ctwgr%5E%7Ctwcon%5Es1_c10&ref_url=about%3Asrcdoc

Наргес Бажогли, асистент по изследвания на Близкия изток в Университета „Джон Хопкинс“, се описва като културен антрополог и като такъв е запален изследовател на иранските методи за комуникация.

На брифинг в института „Куинси“ тази седмица тя заяви, че целият медиен апарат на Иран е бил много по-бърз от „страната на технологичните гурута“ в разпространението на съдържание и послания. „Войните се водят в две пространства“, обясни тя. „Водят се на бойното поле, но също толкова важно бойно поле е комуникационната война. Иран успя напълно да монополизира комуникационната война, особено в социалните медии в глобален мащаб.“

Тя твърди, че иранците са знаели, че не могат да пробият в основните американски медии (Mainstream Media), тъй като от почти 50 години системно биват изобразявани като терористична държава, управлявана от религиозни фанатици.

„Това, което наистина направиха, е да ‘отвлекат’ разговора и наратива в сферата на социалните медии“, казва Бажогли. „В Иран има поколение от много млади създатели на съдържание (милениали и поколение Z), на които е дадено пространство и ‘зелена светлина’ да представят тази война на глобалната общност. Особено на тези, които са онлайн и които сега разбират войната и света през призмата на последиците от Газа. И това е нещо, което фундаментално променя нещата.“

Бажогли добавя: „Имам над дузина профили, чрез които наблюдавам социалните медии в различни политически дискурси от над десетилетие. Никога не съм виждала тема, при която всичките ми различни алгоритми да се сриват един в друг, както при тази война. Виждам това в целия политически спектър в САЩ – от крайната десница и движението MAGA, през умерените републиканци и либералите, чак до крайната левица.“

Тя сподели, че не е виждала такова припокриване между групите досега. „Всички те споделят вирусно съдържание от Иран всеки божи ден. Не съм виждала подобно нещо през 15-те години, в които се занимавам с това професионално.“

„Целият военен апарат на Иран е предал комуникациите на това по-младо поколение. Не е изненада за мен, че стават вайръл, нито че са обърнали достатъчно внимание на онлайн дискурса, така че да уцелят темите, които ги правят популярни в целия политически спектър.“

Една от причините САЩ да изпитват такива трудности в налагането на своя наратив са съкращенията в Държавния департамент, наложени от Илон Мъск. Доколкото има активност, Пентагонът проектира своя „воински етос“, насочен към собствената си база. Тръмп пък живее живота си в главни букви и все по-големи шрифтове.

Бажогли твърди, че Иран прави сериозни пробиви и в арабския дискурс, подтиквайки дебат за значението на суверенитета – въпрос, който не е академичен, а има реална тежест. Тя смята, че Иран се опитва да убеди арабския свят, че Израел внушава на страните от Персийския залив, че единствената държава, на която е разрешен суверенитет, е Израел. В резултат на това въпросът става: „Какво изобщо означава суверенитет в региона, ако Израел продължава да действа като военен хегемон, напълно подкрепян от САЩ?“.

„Това е нещо, което политическият елит на тези страни не може да поддържа през следващите две десетилетия, ако собственият им суверенитет постоянно е поставян под въпрос и ако си имат работа с две сили, които изглежда не се интересуват от суверенитета на никого в региона, освен от този на Израел“, добавя Бажогли.

Според нея това е „разломната линия, която иранците натискат много активно в момента в целия арабски дискурс“. Лидерите от Залива може и да са много гневни на действията на Иран, но те не могат да променят географията си и може да се наложи да се съобразят с иранските аргументи.

Възможно е загубата на толкова много лидери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) да е премахнала някои от спирачките пред креативните умове, създаващи пропаганда. Много от тях познават отлично американската култура и разбират, че трябва да правят филми по начин, по който хората да не си помислят, че са дело на иранското правителство.

Една от най-успешните теми, брандирани с „Лего“, е внушението, че Тръмп и Нетаняху са свързани със скандала „Епстийн“, сравнявайки тяхното отношение към децата с бомбардировките над ирански ученици от Минаб. Целта е да се внуши, че Тръмп е започнал тази война, за да отклони вниманието от скандала с Епстийн – мнение, което вече циркулира в САЩ. Това може да не е теза, измислена от Иран, но те я подсилват.

Промяната на възприятията за една страна отнема много време и може да е невъзможна в случая на Иран поради бруталността, с която той потиска инакомислието. Световната неприязън към Тръмп не се превръща автоматично в световна симпатия към Иран.

Но ако има промяна, както се случи с репутацията на Израел в САЩ, Иран може да си припише част от заслугата, тъй като е бил готов с тези видеоклипове. Дори убитият бивш върховен лидер Али Хаменей, обсебен от влиянието на западните сателитни канали върху освободената младеж на нацията, е осъзнавал значението на социалните медии.

На среща през 2024 г. той каза: „Медиите са по-ефективни от ракетите, самолетите и дроновете при принуждаването на врага да отстъпи и при влиянието върху сърцата и умовете. Всяка война е медийна война. Който участник има по-голямо медийно влияние, той ще постигне целите си.“

За момента „страната на технологичните гурута“ губи.