Има ли резултат от борбата с битовата престъпност в България?

От известно време непрекъснато по медиите се появява информация за поредната акция в борбата с битовата престъпност в различни региони в България. Заедно с полицейските акции се появиха и критици, които непрекъснато настояват, че управляващите напразно насочват усилията на полицията към крадци и мошеници на дребно вместо да се работи за разбиването на големи престъпни групи, превзели територии в различни части на страната.

Въпросът не е дали организираната престъпност вреди на българската държава, а какво общо има това с борбата с битовата такава. Да, вярно е, че групировките нанасят по-големи щети на икономиката на България, но какво значение има това, когато в едно обезлюдено село пенсионери са ограбени 3 дни, след като са взели нищожната си пенсия. Някои са късметлии и крадците учтиво ги изчакват да оставят домовете си без надзор, но някои нямат този късмет. Те са заплашвани, бити и ограбвани.

Изоставените къщи се разбиват и разрушават в търсене на нещо ценно или в краен случай някакъв материал, който може да бъде даден за вторични суровини. Наглостта или гладът по опустелите български села доведоха и до кражби на животни от стадата на животновъдите.

В същото време всеки акт в борбата с изстискването на последните ресурси на българското село бива приет с критика и недоверие. Преди време имаше бум на престъпността в рядко населените региони. Тогава жандармерията се намеси, за да въведе ред в създалата се ситуация и проблемите затихнаха. Но докога?

В началото на тази година държавата излезе с предложение да бъде узаконена частната охрана на най-малките населени места. Абонаментът за 24-часова охрана по запуснатите села е практика от доста години. Законна или не, частната охрана на селата, в които полицията стъпва само след извършено престъпление, е ефективна. Въпросът е нямат ли право възрастните хора на защита без да плащат на частни фирми? И не е ли това предложение измиване на ръцете от страна на институциите? Как срещу пет лева на месец от всеки жител на селото може да бъде осигурена денонощна охрана, а полицията може само да констатира извършени престъпления?

Промяната в закона вече е факт, а заедно с регламентирането на частната охрана, държавата обучава стотици полицейски служители годишно и ги изпраща по малките населени места, за да следят за спазването на обществения ред. Проблемът с терора над българското село постепенно се разрешава, а критиците мълчат.

Битовата престъпност, обаче, не е насочена само към възрастните хора и не е ограничена в рамките на селото. Дори в столицата непрекъснато ставаме свидетели на грабежи, нови креативни методи за влизане с взлом и кражби. Част от тях търпеливо изчакват да отидете на работа, а друга част нахлуват в дома Ви, докато Вие спите. Тук дебатът касае наказанията за кражба, предвиждани от закона. Въпросът, обаче, не е в тежестта на наказанието, а в неговата сигурност. Отдавна е доказано, че колкото и сериозно да е наказанието, ако то е валидно за едни, а за други – не, се обезсмисля напълно.

Важното е ние като общество да не се съмняваме в сериозността на проблема с битовата престъпност и да не се надсмиваме над усилията, положени в тази посока, защото това е престъпността, с която се сблъскваме ежедневно. Тя най-често е насочена към беззащитните звена на обществото и всяко действие в борбата с нея е стъпка в правилната посока. 

Снимка: Интернет