Израел е държава на апартейда – и странните му брачни закони ни показват как точно се случва това

Израел е единствената страна в света, която не признава собствената си националност. Защо? Защото една обща национална идентичност би саботирала внимателно прикритата система на сегрегация в Израел

Джонатан Кук

Поддръжниците на Израел изпаднаха в ярост заради кратък пост в X на журналиста Мехди Хасан, който обърна внимание на особените брачни закони в страната.

Хасан пита: „Знаехте ли, че в Израел не можете да сключите граждански или светски брак?“

Той не греши.

Израел е забранил гражданския брак.

Можете да се венчаете само на церемония, строго контролирана от религиозните власти.

Ако искате граждански брак, трябва да пътувате до друга държава.

Защо, бихте се запитали основателно.

Нали Израел е модерна, светска либерална демокрация от западен тип?

Все пак това ни повтарят нашите политици и медии.

Най-популярният отговор на апологетите на Израел към Хасан – че положението в Саудитска Арабия не е по-добро – не е точно самохвалството, което си представят.

Значи Израел предлага същата защита на човешките права като Саудитска Арабия?

Впечатляващо.

Други посочват, че Израел е наследил т.нар. система „миллет“ от Османската империя, която е давала на лидерите на всяка конфесионална група в Близкия изток автономен контрол върху религиозните дела на тяхната общност.

Без съмнение преди 150 години тази система е работила сравнително добре за намаляване на общностното напрежение в религиозно разнообразните части на една голяма империя. Тя е пречела на служителите в Константинопол (днешен Истанбул) да се намесват дълбоко в ежедневните дела на своите често отдалечени поданици.

Но преди 150 години във Великобритания са пращали деца в комините, за да ги чистят. Законът е бил променен по онова време, за да се спре тази насилствена и опасна практика.

Израел е създаден преди близо осем десетилетия, уж като светска либерална демокрация от западен тип. Той е имал 78 години да промени тези архаични османски брачни закони.

Защо не го е направил?

Цялата врява, осъждаща поста на Хасан, е отчаян опит да се отклони вниманието от факта, че античните брачни закони на Израел са оцелели, защото са полезни за Израел.

Всъщност те са нещо повече от това. Те са основен компонент на израелската версия на апартейда – расистка система за сегрегация, която Израел успешно прикрива от погледа на западната общественост с помощта на западните политици и медии.

„Демографска заплаха“

Забраната на гражданския брак в Израел е от централно значение за усилията му да предотврати това, което предишни расистки общества, като апартейда в Южна Африка и Американския Юг, наричаха „мискегенация“ (смесване на расите) – тоест сексуални отношения между различни етнически групи. Може би помните, че нацистите също имаха неприятни виждания по този въпрос.

Ето какво казва настоящият финансов министър Безалел Смотрич, противопоставяйки се на смесването на расите през 2016 г.:

„Предотвратяването на асимилацията в еврейската държава е напълно легитимно и изобщо не е расистко. Вие приемате като основа за дискусията, че предотвратяването на смесените бракове е погрешно, като същевременно пренебрегвате факта, че повечето [еврейски] момичета, които тръгват с араби, са бедни момичета, които биват експлоатирани.“

Бившият министър на образованието Рафи Перец нарече смесените бракове с участието на евреи „втори Холокост“.

В Израел подобни възгледи са напълно масови. През 2018 г. Ицхак Херцог, настоящият президент на Израел и бивш лидер на уж лява израелска партия, описа смесените бракове сред американските евреи като „чума“, за която трябва да се намери „решение“ – вероятно чрез копиране на подхода на Израел.

В самия Израел основното безпокойство не е свързано с браковете между евреи и палестинци под окупация – нещо, което Израел и неговите поддръжници обичат да представят, напълно фалшиво, като чист въпрос на „сигурност“.

В окупираните територии Израел използва много по-груби методи от законите, за да предотврати развитието на каквито и да било интимни отношения между евреите и плененото палестинско население. Той предпочита физическото ограничаване и насилието.

Палестинците под окупация са насила отделени от израелските евреи. Те са притиснати в собствените си строго ограничени гета от израелската мрежа от стоманени и бетонни бариери; от израелската армия; от контролно-пропускателни пунктове; от отделни пътища на апартейда на Западния бряг; и от еврейски милиции, живеещи на открадната земя в т.нар. „заселвания“.

При такива обстоятелства има малък шанс за взаимодействие, камо ли за смесени бракове – освен когато израелски войници или въоръжени еврейски заселници нахлуват в палестинските общности, за да унищожават реколта, да убиват добитък, да тровят кладенци, да палят къщи и коли и да пребиват – а понякога и да убиват – жителите.

Въпреки това в системата на сегрегация в Израел все още има потенциална уязвимост.

През 1948 г. Израел експулсира 80 процента от палестинското население от техните домове и земи в район, който оттогава нататък трябваше да се нарича не Палестина, а „еврейската“ държава Израел.

Няколко палестинци обаче останаха в тези граници – най-вече поради недоглеждане или грешка. Въпреки тайните усилия на Израел в продължение на няколко години след войната от 1948 г. да ги изтласка извън държавата, неговите служители скоро се оказаха под международен натиск да дадат гражданство на тези останали палестинци – дори и на практика, както ще видим, това да им предоставяше много по-нисши права.

Дори днес Израел е изключително загрижен за предполагаемата заплаха от своите палестински „граждани“ трета класа – официално наричани „израелски араби“. Поради по-високата раждаемост техният брой е нараснал експоненциално в продължение на осем десетилетия. Сега те съставляват една пета от населението на Израел.

Израелски журналисти, учени и политици, включително премиерът Бенямин Нетаняху, редовно наричат палестинските граждани на страната „демографска заплаха“ и безкрайно се тревожат за „палестинската утроба“.

Не и държава на всички свои граждани

Но Израел е изправен пред противодействащ натиск. Ако направи отношението си към палестинските граждани твърде явно расистко и потисническо, някои външни наблюдатели може да започнат да осъзнават, че той не е светската либерална демокрация от западен тип, за каквато се представя.

Ще чуете произраелското лоби на Запад да ви казва, че т.нар. „израелски араби“ имат абсолютно същите права като еврейското население на Израел, гарантирани от Декларацията за независимост на Израел. Това изобщо не е вярно.

„Адалах“, водеща група за правна защита в Израел, поддържа база данни, показваща повече че 70 закона, които изрично дискриминират еврейските граждани спрямо палестинските. Тези закони съставляват ядрото на израелската система на апартейд.

Основните закони на Израел, които служат като вид конституция, изрично изключват какъвто и да е принцип на гражданско равенство. Всеки опит на палестинска партия в Израел да предизвика дебат в парламента за това Израел да стане „държава на всички свои граждани“ – тоест либерална демокрация – бива блокиран още в зародиш. А през 2018 г. израелското правителство прие Закон за националната държава, в който се декларира, че Израел принадлежи изключително на еврейския народ, а не на всички граждани, които живеят там.

Както и при палестинците под окупация, Израел е ограничил палестинските си граждани почти изцяло в техните собствени сегрегирани, недофинансирани и неосигурени с ресурси общности (градчета) на по-малко от 3 процента от територията на страната.

Малко малцинство палестински граждани в Израел живеят в сегрегирани, лишени от удобства квартали на градове, които подвеждащо се наричат „смесени“. Други палестински граждани, най-потиснатите от всички, живеят в общности, обитавани от семействата им от векове, но които са криминализирани от израелската държава, отказваща да ги признае.

За разлика от тях, много стотици еврейски селски общности функционират на практика като затворени клубове с ексклузивно членство. Те имат правото да изключват палестински граждани – право, от което се възползват максимално.

Отделните градоустройствени структури гарантират, че масово пренаселените палестински общности в Израел не могат да строят нови домове и да се разрастват. Палестинските деца се обучават в отделна и много по-лоша образователна система.

Забраната на гражданския брак в границите на Израел обикновено не се цитира, дори от критиците, като пример за неговата система на управление чрез апартейд. Но забраната продължава да съществува, защото тя е идеалният начин да се прикрие сегрегацията под воала на еднаквото третиране.

Палестинските граждани на Израел трябва да се женят на церемонии, провеждани от лидерите на техните религиозни общности: от мюсюлмански духовници, от различни християнски църкви или от духовенството на друзите.

Същото е и за евреите в Израел. Те трябва да бъдат венчани от ортодоксален равин.

Така че всички са изправени пред едни и същи ограничения. Но уловката е следната: еднаквото третиране гарантира много нееднакви резултати. То е замислено по този начин.

Фашистки главорези

В Израел смесеният брак е възможен само ако едната страна приеме религията на своя партньор.

Ортодоксалният равинат на Израел прави невъзможно за палестинците под окупация да приемат юдаизма в Израел, като ръководителят на органа за приемане на религията заяви през 2016 г., че всички такива кандидати се отхвърлят „без преразглеждане поради техния етнически произход“.

Междувременно Израел прави почти толкова трудно за всеки друг, считан за неевреин, да приеме юдаизма, и най-вече за палестинските граждани. В продължение на десетилетия има само шепа такива случаи.

На практика това означава, че при каквато и да е връзка между палестински гражданин на Израел и израелски евреин, почти винаги израелският евреин трябва да приеме религията на палестинския гражданин – било то ислям, християнство или друзизъм. Това води до загуба на еврейския статус на еврейския партньор и на многото произтичащи от това привилегии в Израел, които се дължат на този статус.

Израел е открил, че това е много по-добро решение от това на апартейда в Южна Африка, където на чернокожите и белите изрично и по закон беше забранено да се женят. Израел може да постигне същия резултат по-тихо.

Предвид изцяло сегрегираната структура на израелското общество и силните социални табута сред израелските евреи по отношение на „смесването на расите“, броят на смесените бракове в Израел между евреи и палестински граждани едва достига двуцифрено число всяка година.

Има дори групи като „Лехава“ – израелската версия на Ку-клукс-клан – които обикалят и пребиват палестинци, уловени някъде близо до еврейските квартали на Йерусалим, и тероризират млади еврейки, заподозрени в романтична връзка с палестинец. „Лехава“ организира шумни и разрушителни протести, за да посрами малкото еврейки, които приемат друга религия и се омъжват за палестински граждани.

Всичко това се случва с мълчаливото одобрение на властите.

Настоящият министър на полицията Итамар Бен-Гвир отдавна е покровител на фашистките, еврейски шовинистични главорези от „Лехава“.

В редките случаи, когато евреин приеме друга религия и се омъжи за палестински гражданин, палестинският партньор е изправен пред безброй правни и социални пречки за интегриране в еврейска общност, към която не принадлежи.

Вместо това еврейският партньор се премества в палестинска общност – израелска версия на градче като Соуето – и обучава децата си в много по-лошата „арабска“ училищна система. Бившият евреин губи повечето от етническите привилегии, на които се е радвал преди това в единствената в света „еврейска“ държава.

Изправени пред такова бъдеще, тези двойки често се възползват от възможността никой от тях да не сменя религията си, а вместо това да сключат брак и да живеят в чужбина.

Нежелани гости

Нито едно от тези затруднения не е случайно.

Точно така бихте очаквали една система на апартейд, която предпочита да прикрива своя характер, да структурира законите си – и по този начин да помага на лобито си на Запад, включително на западната политическа и медийна класа, да твърди, че Израел е „единствената демокрация в Близкия изток“.

Израел се поучи от грешките на старата Южна Африка. Той овладя съвременните изкуства на връзките с обществеността – или поне го правеше, докато Бенямин Нетаняху не скъса сценария, заличавайки Газа.

Вътре в Израел системата на апартейд се простира далеч отвъд брачните закони и засяга всички области на живота.

Ето още един начин, по който Израел прикрива системата си на апартейд – отново не в окупираните територии, а в самия Израел.

Същата система, която отрича на израелците възможността за граждански или светски брак, отказва да признае, че те имат каквато и да е гражданска или светска идентичност просто като израелци. По закон всеки в Израел трябва да принадлежи към конфесионална група, идентифицирана като евреин, мюсюлманин, християнин или друзин.

Което осмисля друг малко известен факт за Израел: Израел е единствената страна в света, която не признава собствената си – в случая израелска – националност. Защо? По простата причина, че ако израелците споделяха обща национална идентичност, за израелската държава би било много по-трудно да управлява своята система на апартейд.

Израелската националност съществува само като фикция в израелските паспорти, за да се позволи на населението да пътува в чужбина. В Израел всеки се идентифицира чрез своята конфесионална група.

В Израел понятието „евреин“ се третира като националност. Спомнете си Закона за националната държава от 2018 г. Това, което той декларира, е, че държавата Израел принадлежи изключително на „нацията“ на евреите – тоест на всеки евреин по света, а не само на тези, които живеят в Израел.

Мюсюлманите и християните са обединени в подобна изкуствена „арабска“ националност, докато друзите имат своя собствена, различна националност. Същият Закон за националната държава ясно показва, че държавата Израел не принадлежи на тези други, нееврейски „нации“, въпреки че семействата им са живели по същите земи от векове. Палестинските граждани са нищо повече от гости – и то нежелани.

Тази сегрегация се пренася и в израелските лични карти. Тези карти, които трябва да се носят по всяко време, преди съдържаха графа, която изрично показваше „националността“ на всеки израелец. Но тази графа привлече неудобно внимание по време на дълга и в крайна сметка неуспешна съдебна битка от страна на група израелски дисиденти, търсещи признаване на израелска националност. Властите премахнаха категорията от картата. Регистърът на населението в Израел обаче все още включва класификация по националност.

В допълнение към евреин, арабин и друзин, има повече от 120 други категории за справяне с всички аномалии. Аз самият бях една такава аномалия, след като се ожених за палестинска християнка и преминах през дълъг и труден процес на натурализация. Моята националност беше класифицирана като „британска“.

Защо е цялата тази сложност? Защо е тази уникална странност?

Защото Израел трябва да скрие системата си на апартейд. Старата Южна Африка просто казваше: един закон за белите и друг за чернокожите.

Израел знае, че това вече не се приема добре. Затова е измислил заплетена, объркваща система, която малцина разбират, като начин да избегне привличането на внимание и критики.

Специални еврейски права

Така че нека завършим само с един пример за това как системата на апартейд в Израел работи на практика.

Формално Израел предоставя на всички свои граждани – евреи, мюсюлмани, християни, друзи – равни права като граждани. Но с ловка манипулация той след това подкопава тези равни права, като предоставя висши „национални“ права само на една група – евреите. Ако има конфликт между гражданско право и еврейско „национално“ право, вероятно вече сте се досетили, че еврейското национално право има предимство.

Образованието е добра илюстрация. Всички израелски граждани се ползват с правото децата им да бъдат образовани, тъй като образованието е гражданско право. Но множество завоалирани маневри – като допълнителни бюджети за Райони с национален приоритет, специални субсидии за еврейските религиозни училища, финансиране от диаспората и по-големи данъчни отчисления от централното правителство за еврейските местни власти – означават, че еврейските училища са много по-добре финансирани от „арабските“.

Образованието на палестинските граждани в Израел е недофинансирано от осем десетилетия. Така че, дори апологетите на Израел да твърдят, че разликите във финансирането бавно намаляват, продължаващият недостиг просто усложнява една десетилетна историческа несправедливост. Арабските училища изостават толкова много, че никога не могат да наваксат без агресивно допълнително финансиране, каквото Израел очевидно няма намерение да им предостави.

Има огромен недостиг на класни стаи и персонал в порутени училищни сгради. Старите учебници често са грубо остарели и лошо преведени на арабски от държавата. Палестинските образователни лидери нямат думата за учебната програма, по която се обучават децата на общността. Налице е строг контрол от страна на еврейски (обикновено расистки) служители върху това какво може да се преподава и кой може да преподава. И на всичкото отгоре, огромни културни пристрастия в квалификационните тестове правят много по-трудно за палестинските граждани да влязат в университетите в Израел.

В образованието има и много други проблеми. Например почти едно на всеки десет палестински деца в Израел живее в исторически общности, изградени върху земи, които израелската държава сега желае да „юдаизира“ – да резервира за еврейското население – и поради това им е отказано всякакво признаване.

Третирани като престъпници, тези деца рядко имат училища в своите общности, тъй като не се разрешават постоянни сгради. Сградите, които съществуват, не могат да бъдат свързани към електрическата или водопроводната мрежа. Дори децата на възраст за детска градина обикновено трябва да изминават дълги разстояния – понякога близо 60 км на ден – за да стигнат до лицензирано училище.

Формите на дискриминация само в образованието са безкрайни. Но те не спират дотук. Дискриминацията се възпроизвежда във всички основни аспекти на живота на повече от 2 милиона палестински граждани в Израел чрез тези концептуални и правни извъртания относно религията, гражданството и националността.

Нищо от това не трябва да бъде изненада.

То е точно това, което бихте очаквали в държава на апартейда като Израел.