Защо цената на билета за градския транспорт не трябва да е 1.60 лв.?

В последно време се разгоря ожесточена обществена дискусия във връзка с повишаването на цената на еднократния билет за градския транспорт в София от 1 лв. на 1.60 лв. Както обикновено, мненията варират от силно положителни, до силно отрицателни. Столичният общински съвет прие икономическата рамка с аргумента, че реалната себестойност на пътуването е с цена от 1.64 лв., с което трябва да се насърчи използването на повече месечни и годишни абонаментни карти.

В доводите на Съвета има известен резон, но нека да разгледаме и някои по-различни гледни точки:

• Увеличението става факт в момент, когато цената на горивата в страната поевтиня значително…
• Повишаването на цената в съвременните доходи за средностатистическия българин единствено би довела до нарастване на гратисчиите
• Увеличаването на стойността на глобите в съответствие с вдигането на цената на билета би довела до нарастване на гражданското неподчинение – разправии с контрольори, полиция и т.н.
• Драстичното увеличение на билета със сигурност ще увеличи значително и трафика от автомобили по пътищата, което от своя страна ще доведе до неприятни последици за околната среда и водите.
• Липсва всякаква прозрачност във финансовите отчети и в доводите на Общинския съвет защо от финансова гледна точка цената на билета трябва да е 1.60 лв.
• Хората, гласували това решение, вероятно не използват често услугите на СКГТ, тъй като ако това беше факт, щяха да имат по-ясна представа за условията, в които се осъществяват пътуванията – стари и мръсни превозни средства, липса на климатик или вентилация, неприятни миризми, особено през летния период. Толкова широко прокламираното обновяване на автобуси, тролейбуси и трамваи все още е доста далеч от завършека си – в този ред на мисли изглежда, че моментът за увеличение на билетите не беше особено подходящ.

Разглеждайки всички тези аспекти, свързани с решението на Софийския общински съвет, подкрепено от ГЕРБ, СДС София и Прошко Прошков с 34 гласа, може да се щрихира, че масовото публично недоволство от промяната има своите доводи. Ръководните тела в държавата обаче (както винаги) не взимат под внимание общественото мнение и не му отдават необходимата тежест.

Под влияние на общественото недоволство няма да е изненадващо, ако се стигне до сериозни ексцесии в транспортната мрежа в столицата в най-скоро време. За съжаление, както във всичко, което се организира в България, се чака да се случи най-лошото, за да се предприемат реформи и действия. Интересното е, че за пореден път управленските фактори се опитват да се приближават до европейски стандарти без да бъдем дори близо до европейските заплати.