През 1924г., в правителството на Александър Цанов, е приет закон срещу скъпотията. Идеята просъществувала за кратък период – до юни 1925-та, но е един от примерите за изход от ситуация, която е докарала цял народ до невъзможността да осигурява базови стоки за домакинствата му.
Законът е фокусиран върху организирането на общински комисарства, които да упражняват контрол върху местните търговци, с цел регулиране на цените върху базови продукти. Тези звена са създадени и упълномощени да нормират пазарните правила на местно ниво. Чрез този изграден механизъм, държавата контролира и насочва търговския сектор, като не позволява евтин износ, за сметка на завишени цени на родния пазар.
В Стенографски дневник от декември 1924г. ставаме свидетели на ожесточен спор, в който леви и десни в тогавашния политически елит, обсъждат ситуацията в страната и кризата сред обществото. Там се споменават и така нар. комисари, които всъщност са едни от главните действащи лица, при прилагане на закона.
„Г-да народни представители! Намираме се пред една интерпелация, засягаща най-важния въпрос на стопанската и финансова политика на държавата – пред една интерпелация, която по своя предмет вече от дълго време занимава Народното събрание.
Преди непълна половин година се гласува специален закон за борба против спекулата и скъпотията, резултатите на който чухме вчера от нашия комисар Коста Николов, назначен на комисар на прехраната по силата тъкмо на този закон. Г-н министър президентът говори, както чухме, много изчерпателно върху всичко това, което се нарича проблем на скъпотията в целия свят, най-сетне и за въпроса за скъпотията и за спекулата у нас…. Но мисля си аз , когато ще се внесе за одобрение указа за запрещение износа на брашно и пшеница, тогава ще бъде и времето, когато ще има малко по-голяма възможност, по-подробни осветления и от страна на някои от нас, които днес не са в положение така изчерпателно да се изкажат, поради правилника, който не позволява повече от 15 мин. да се говори във връзка с интерпелацията“ – др. Н. Сакаров – 19-ти декември 1924г.
Това е само част от разпалената реч на Сакаров, който е народен представител в правителството на Александър Цанов. Народният представител е предупреден със сваляне от трибуната, заради проточването на речта му. Въпреки напрежението, което се чете в стенограмата от посоченото заседание, на лице е една политическа риторика, която е класи над царуващата сред настоящия политически елит.
Някогашните политици, без значение от различията им, могат да се изчервят пред „да го духат бедните“, средни пръсти и други вербални и невербални средства за комуникация, на които сме ставали свидетели в неприлично близкото минало.
От тук, някак надеждите за подобен политически диалог, какъвто виждаме от 1924-та година, със загриженост към бедстващите българи и търсене на реални решения за изход от ситуацията, очевидно бързо и сигурно гаснат.
Препоръчваме въпросните записки да бъдат прочетени от всеки един, посегнал към пост в народното събрание, ей така – просто за пример!
Източник: Стенографски дневници 19.12.1924г.
снимка: Уикипедия